3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
Гр.София, 23.02.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1608 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Цвята Т. Д. – К., [населено място] срещу решение № 2328/20.12.13г., постановено по гр.д.№ 509/13г. от Софийския апелативен съд, в частта, с което е отменено решението от 31.10.12г. по гр.д.№ 755/10г. на Софийския градски съд и е отхвърлен искът на касаторката против ЗД [фирма], [населено място] за заплащане на сумата от 28000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.226, ал.1 КЗ.
Касаторката поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 25.01.05г. е починала майката на ищцата – настояща касаторка при ПТП, причинено от водач на МПС, застраховано за риска „Гражданска отговорност” при ответника. Спорът по делото е бил относно определяне на размера на съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. След обсъждане на събраните по делото доказателства съставът на апелативния съд е счел, че след като наследодателката на ищцата е пресичала пътното платно на забранено за пешеходци място, с което е нарушила правилата за движение по пътищата, това е довело до непредотвратимост на удара от страна на водача на МПС, поради което размерът на съпричиняването е определен на 70 %. Обезщетението е изчислено на сумата от 12000 лв., поради което претенцията е отхвърлена до предявения размер от 40000 лв.
Касаторката поставя въпроса: „В каква степен е отговорността на водача на МПС в съотношение с тази на пострадалия пешеходец при условията на допуснати нарушения от водача на чл.20 ЗДП и при спрял на спирка автобус, от който слизат и се качват пътници?” Позовава се на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и че в практиката на съдилищата в такива случаи не е приеман размер на съпричиняване по-голям от ?. Поставен е и въпросът: „При отчитане на съпричиняването на резултата от страна на пострадалия следва ли съдът да се съобрази с размера на предявения иск, при който размер изрично е отчетено съпричиняване на резултата?”.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Поставените въпроси са относими към критериите за определяне на размера на обезщетение за неимуществените вреди. Обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката /ППВС № 4/68г., ППВС № 2/84г., ППВС № 4/61г. и ППВС № 5/69г./ се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, отношенията между починалото лице и наследниците му, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно, размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280, ал.1 ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване, включително и на база фиксиран размер на съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат от пострадалия, ограничен до 1/2. Вторият въпрос също е свързан с размера на съпричиняването като критерий за определяне на справедливо обезщетение съгласно чл.52 ЗЗД. При отчитане на съпричиняването от ищеца по прекия иск, съдът е задължен да определи обезщетението за неимуществени вреди, както и размера на допринасянето за настъпване на вредоносния резултат, което няма за последица определяне на обезщетението само в размера на претендираната сума.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № № 2328/20.12.13г., постановено по гр.д.№ 509/13г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.