4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№139
София,05.03.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 428/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 във вр. с чл.396, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 2915 от 26.11.2014 г., постановено по т. д. № 3772/2014 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав. С посоченото определение е оставена без уважение молбата на [фирма] за допускане на обезпечение на предявения срещу [фирма] иск за заплащане на обезщетение за неизпълнение на задължения по договор от 01.01.2007 г. в размер на 70 694 лв. чрез налагане на запор върху сметки на ответника в посочените в молбата банки до размер на сумата 70 694 лв.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради което моли за неговата отмяна и за допускане на поисканото обезпечение.
В изпълнение на неправилни указания на въззивния съд частният жалбоподател е представил изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което не следва да се взема предвид, тъй като частната жалба подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК и произнасянето по основателността й не е обвързано с предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
По делото е постъпил отговор от ответника [фирма] – [населено място], който изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.396, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по в. т. д. № 3772/2014 г. е образувано пред Софийски апелативен съд по въззивна жалба на [фирма] срещу решение № 1040 от 04.07.2014 г. по т. д. № 427/2012 г. на Софийски градски съд, с което дружеството – жалбоподател е осъдено да заплати на [фирма] сумата 70 694 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на договор от 01.01.2007 г., ведно със законни лихви и разноски по делото.
В хода на въззивното производство ищецът [фирма] е сезирал въззивния съд с искане за допускане на обезпечение на предявения срещу [фирма] осъдителен иск чрез налагане на обезпечителна мярка „запор” върху сметки на ответника в посочени банки до размер на присъдената от първата инстанция сума от 70 694 лв.
С обжалваното определение Софийски апелативен съд е оставил без уважение искането за допускане на обезпечение с мотив, че искът за заплащане на обезщетение за претърпяна загуба от неизплатено застрахователно обезщетение за откраднат товарен автомобил, собственост на ищеца, е „вероятно неоснователен”. За да се произнесе в този смисъл, въззивният съд се е позовал на твърденията на страните в хода на устните състезания пред първата инстанция, че лекият автомобил, обект на кражба, е открит и върнат на ищеца с постановление на СРП от 23.07.2012 г. Съдът е приел, че връщането на автомобила обосновава извод за отсъствие на една от предпоставките за възникване на правото на обезщетение – понесена от ищеца вреда, което изключва вероятната основателност на иска и допускането на обезпечение, включително срещу определена гаранция по чл.391, ал.1, т.2 ГПК.
Определението е неправилно.
Предпоставките за допускане на обезпечение са посочени в разпоредбата на чл.391, ал.1 ГПК. Съгласно чл.391, ал.1 ГПК, обезпечение се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства /т.1/ или бъде представена гаранция в определен от съда размер /т.2/. По разпореждане на закона – чл.396, ал.3 ГПК, съдът може да изиска гаранция и в хипотезата на чл.391, ал.1, т.1 ГПК, като размерът на гаранцията се определя в зависимост от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи в случай на неоснователност на обезпечението. В константната съдебна практика е възприето становището, че в стадия на обезпечителното производство съдът извършва преценка само за вероятна основателност на иска, поради което е недопустимо да предрешава спора и да отказва да допусне обезпечение с аргумент, че претендираното с иска материално право не съществува.
В нарушение на съдопроизводствените правила по чл.391, ал.1 и ал.3 ГПК Софийски апелативен съд е отказал да допусне обезпечение на предявения от [фирма] осъдителен иск с единствения аргумент, че не е налице една от предпоставките за уважаване на иска – претърпяна вреда /загуба/ от неизпълнение на сключения с [фирма] договор. Като е отрекъл проявлението на вредата в стадия на производството по допускане на обезпечение, въззивният съд е предрешил спора и е поставил допускането на обезпечението в зависимост от основателността на иска, а не от неговата вероятна основателност, каквото е изискването на чл.391, ал.1 ГПК. При разглеждане на делото от първата инстанция ищецът е ангажирал множество доказателства в подкрепа на исковата претенция, с оглед на които първоинстанционният съд е счел иска за основателен и го е уважил за сумата 70 694 лв. Представените доказателства и постановеното от първата инстанция осъдително съдебно решение са индиция за вероятната основателност на иска като предпоставка по чл.391, ал.1, т.1 ГПК за допускане на поисканото обезпечение. Дали ищецът има право на обезщетение за вреди от договорно неизпълнение – с оглед данните за връщане на автомобила, е въпрос, по който въззивният съд може и следва да се произнесе с бъдещото си решение по съществото на правния спор, а не с определението по обезпечение на иска. След като искът е допустим, уважен е от първоинстанционния съд и въззивният съд не е отрекъл нуждата на ищеца от обезпечаването му, не е съществувало основание да се откаже да се допусне обезпечение чрез посочената в молбата по чл.389 ГПК обезпечителна мярка, която е подходяща за търсената с иска защита. При преценка, че има факти и доказателства, разколебаващи вероятната основателност на иска, обезпечението е следвал да се допусне при условията на чл.391, ал.1, т.2 ГПК – определяне на парична гаранция.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се допусне обезпечение на предявения от [фирма] осъдителен иск чрез налагане на запор върху сметките на ответника [фирма] в посочените в молбата по чл.389 ГПК банки /с изключение на [фирма], която е заличена от търговския регистър на 04.03.2014 г. поради вливане в [фирма]/ до размер на сумата 70 694 лв. Обезпечението следва да се допусне в хипотезата на чл.396, ал.1, т.2 ГПК като за целта ищецът – частен жалбоподател следва да внесе парична гаранция в размер на 14 500 лв., определена съобразно правилото на чл.396, ал.3 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с чл.389 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2915 от 26.11.2014 г., постановено по т. д. № 3772/2014 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, и вместо него постановява :
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявения от [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], против [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], иск за заплащане на сумата 70 694 лв., претендирана като обезщетение за вреди от неизпълнение на договор от 01.01.2007 г., чрез налагане на запор върху сметките на [фирма] в ТБ [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], „А. Б.” – К. България, [фирма], [фирма], [фирма], „ИНГ банк – Н. В.” – К. София, [фирма], „Р. /България/” АД, Н. банка на Гърция – К. София, Н. Б. Запад – Изток, [фирма], Търговска банка „Д”, [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] до размер общо на сумата 70 694 лв. /седемдесет хиляди шестстотин деветдесет и четири лв./, при условие, че [фирма] внесе парична гаранция в размер на сумата 14 500 лв. /четиринадесет хиляди и петстотин лв./.
Да се издаде обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внесена от [фирма] парична гаранция в размер на 14 500 лв. по специалната сметка на Върховен касационен съд за гаранции и обезпечения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :