О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
[населено място], 22.03.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 389 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], чрез пълномощника адв. В. Г. срещу разпореждане от 12.01.2016г. на САС, ГО, 8 с-в по в.гр.д. № 2961/2015г. в частта, с която е издаден изпълнителен лист в полза на А. А. за присъдените с въззивното решение суми по предявените искове, а именно 49 200 евро и за 2 443,33 евро.
Частният жалбоподател излага оплаквания за постановяване на атакуваното разпореждане в нарушение на чл.282 ГПК. Твърди, че с определение № 723/14.12.2015г. по ч.т.д. № 3560/15 г. на ВКС, ТК, II т.о. е било спряно изпълнението на решението на САС. Молбата за издаване на изпълнителен лист е разгледана след постановяване на това определение като банката навежда доводи, че издаването на изпълнителен лист е първото действие по принудително изпълнение. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното разпореждане.
Ответникът по частната жалба А. М. Гони А. , чрез пълномощника си адв.Т. Д. в писмения си отговор оспорва основателността на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По съществото на частната жалба ВКС намира следното:
Производството по в.гр.д. № 2961/2015г. на САС е приключило с решение № 2395/03.12.2015г., с което е било отменено решение от 29.12.2014г. по гр.д. № 6838/11г. на I-17с. на СГС и вместо него е било постановено друго за осъждане на частния жалбоподател да заплати на А. М. Гони А. сумата от 49 200 евро и на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 2 443,33 евро за периода 17.12.2010г. – 27.05.2011г. и разноски за двете инстанции в размер на 14 380 лв.
Въззивното решение е било обжалвано с касационна жалба вх. № 16504/11.12.2015г. от [фирма], по която е образувано т.д. № 390/2016г. на ВКС, I т.о. С молба вх. № 13503/14.12.2015г. банката е поискала спиране на изпълнението на въззивното решение по реда на чл.282, ал.2 ГПК. С определение № 723/14.12.2015г. по ч.т.д. № 3560/2015г. на ВКС , ТК, II т.о. е било спряно изпълнението на решение № 2395/03.12.2015г. по в.гр.д. № 2961/2015г. на САС до приключване на касационното производство пред ВКС.
С молба от 07.01.2016г. А. М. Гони А. е поискал на осн. чл.404, т.1 ГПК издаване на изпълнителен лист за присъдените с въззивното решение суми, която с изключение на частта за разноските е била уважена от САС с атакуваното разпореждане.
С оглед на така установеното от фактическа страна, ВКС прави следните правни изводи:
На осн. чл.405, ал.1 и чл.406, ал.1 ГПК изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой от актовете по чл.404 ГПК от съда, след като той провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Проверката цели да се установи дали правото на принудително изпълнение е възникнало, в полза на кого, спрямо кого и за какво съществува изпълняемо право. С издаването на изпълнителен лист съдът разрешава принудителното изпълнение и в този смисъл той е условие за допустимост на изпълнителния процес. Законодателят е предвидил извършването на тази проверка преди да бъде упражнено правото на принудително изпълнение. На осн. чл.426, ал.1 ГПК принудителното изпълнение се осъществява от съдебния изпълнител и започва по молба на заинтересуваната страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.
Съобразно разясненията по ТР № 2/2012г. от 24.10.2012г. по тълк.д. № 2/2012г. на ОСГТК на ВКС правните последици на определението по чл.282 ГПК за спиране на изпълнението на осъдително въззивно решение се изчерпват с временната забрана на чл.432, т.4, пр.1 ГПК за извършване на действия по принудително изпълнение на решението до настъпване на предвидени в закона основания за възобновяване или прекратяване на изпълнителното производство и съдебният изпълнител е задължен да преустанови провеждането на принудителното изпълнение. Следователно определението по чл.282 ГПК е пречка за провеждане на изпълнението и преустановява изпълнителните действия, но не препятства възможността да бъде издаден изпълнителен лист.
С оглед на гореизложеното се налага извод че дължимата от съда проверка по чл.406, ал.1 ГПК се основава единствено на изпълнителното основание по чл.404, т.1 ГПК, на редовността му и удостовереното с него подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, не и на други обстоятелства извън акта по чл.404, т.1 ГПК, вкл. и дали е постановено определение за спиране по чл.282 ГПК.
Предвид това обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 12.01.2016г. на САС, ГО, 8 с-в по в.гр.д. № 2961/2015г. в частта, с която е издаден изпълнителен лист в полза на А. А. за присъдените с въззивното решение суми по предявените искове, а именно 49 200 евро и за 2 443,33 евро.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: