О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
гр.София, 15. 02. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1352/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено под № 784 на 04.06.2009 год. по в.гр.дело № 226/2009 год., с което е оставено в сила решение № 3* от 09.12.2008 год. по гр.дело № 10018/2007 год. на Варненския районен съд, 12 състав за отхвърляне иска на Д. И. М. ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к.”М” бл.151, вх.5, ет.7, ап.107 против С. И. М. ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к.”М” бл.111, вх.4, ет.2, ап.3, Т. П. М. ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к.”М” бл.111, вх.4, ет.2, ап.3 и „Д”Е. , със седалище и адрес на управление: гр. В., бул.”С” № 11, рег. по ф.дело № 1660/2004 год. по описа на ВОС, представлявано от В. Т. Д. за разпределяне ползването на жилището с площ от 50 кв.м., състоящо се от сутеренен етаж с три стаи и антре и жилищен етаж с антре, три стаи и пристройка към него, състояща се от остъклено антре, две преходни помещения и склад /съобразно заключението на вещото лице/, находящо се в гр. В., ул.”З” № 2а, изградено върху ПИ № 6* в кв.22 по плана на 17 микрорайон на гр. В., при граници: от две страни улици, ПИ № 6* като неоснователен, на основание чл.32, ал.2 от ЗС.
Недоволен от въззивното решение е касаторът Д. И. М., представлявана от адвокат Г от АК В. , която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК понеже окръжният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос: „може ли мнозинството в съсобствеността с решението си за управление на съсобствения имот да лиши отделен съсобственик от ползване на съсобствения имот” в противоречие с трайно установената практика на Върховния касационен съд и по съществени процесуални въпроси: 1.”може ли съсобственика, който е лишен от достъп, респ. ползване на съсобствения имот да защити правата си по реда на чл.32, ал.1 ЗС или е длъжен да предяви иск по чл.108 ЗС”; 2.”свързан с установените правила за оценка на събрания доказателствен материал” в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
От ответниците по касация Т. П. М. и С. И. М., представлявани от адвокат Т от АК- В. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение намира, че касационната жалба е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е направено.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено.
Обжалваното решение не е постановено в противоречие с представените: решение № 1* от 13.11.2008 год. по гр.дело № 5087/2007 год. на ІІ г.о. и решение № 1* от 03.10.2008 год. по гр.дело № 5095/2007 год. на V г.о. на Върховния касационен съд, решение № 156 от 12.01.1971 год. по гр.дело № 2620/1970 год. на І г.о. на Върховния съд както и ТР № 67 от 25.11.1969 год. по гр.дело № 67/1969 год. на ОСГК, свързани с приложението на чл.31 и чл.32 ЗС.
Решение № 659 от 07.04.1998 год. по гр.дело № 241/1998 год. на V г.о., решение № 1* от 28.11.2006 год. по гр.дело № 1863/2005 год. на ІV г.о. и решение № 38 от 11.04.2007 год. по т.дело № 791/2006 год. на ІІ т.о., трите на Върховния касационен съд, касаят друга фактическа обстановка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 784 на Варненския окръжен съд, постановено на 04.06.2009 год. по в.гр.дело № 226/2009 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: