О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
София, 17.11.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3042 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. М. Л. против решение № 130 от 30.04.2008 г., постановено по гр.д. № 211 по описа за 2008 г. на Пернишки окръжен съд, гражданска колегия, с което е отменено решение № 44 от 28.03.2006 г. по гр.д. № 1629/2005 г. на Пернишкия районен съд в частта, с която са уважени предявените искове и е постановено друго за отхвърляне на предявените от Е. М. Л. против „К” Е. , гр. П. несъстоятелност искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Касаторът счита, че правилното разрешаване на спора е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като трябва да се извърши разграничение на понятията „откриване на производство по несъстоятелност” и „закриване на предприятието”, както и че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, а именно решение № 208 от 9.03.2007 г. на ІІІ го.о на ВКС., според което закриване на предприятието не винаги е еднозначно с ликвидацията на търговското дружество по ТЗ.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е налице когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/ се решава противоречиво от съдилищата, а по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Поставения в касационната жалба правен въпрос трябва да е свързан с решаващите изводи на съда, т.е. тези, които са обосновали изводите за съществуването или несъществуването на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода на делото. В конкретния случай следва да е налице противоречиво решаване на въпроса дали обявяването с решение на компетентния съд на търговско дружество в несъстоятелност и постановяване прекратяване на дейността му е основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.1 от КТ. Решението на тричленен състав на Върховния касационен съд, на което се позовава касаторката обаче съпоставя посоченото уволнително основание с обявяване на търговско дружество в ликвидация по реда на глава ХVІІ на част ІІ от ТЗ, а не приложимите в случая правила на търговската несъстоятелност по част ІV на ТЗ, а съответно не е налице противоречиво разрешаван въпрос.
Налице е произнасяне в редица решения – решение № 206 от 26.03.1999 г. по гр.д. № 205/1998 г. на ІІІ г.о., Решение № 473 от 24.07.1998 г. на ВКС по гр. д. № 1450/97 г., III г. О. – по въпроса, че обявяването на търговско дружество в несъстоятелност и постановяване от съда по несъстоятелността на прекратяване на дейността му, съставлява основание за прекратяване на трудово правоотношение при условията на чл.328, ал.1, т.1 от КТ, тъй като
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА решение № 130 от 30.04.2008 г., постановено по гр.д. № 211 по описа за 2008 г. на Пернишки окръжен съд, гражданска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: