О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
гр. София, 05.02.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 83 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на Л. окръжен съд, Гражданска колегия, № 223 от 07.08.2009г. постановено по гр.д. № 403/2008г., с което е оставено в сила решение на Т. районен съд, № 47 от 03.06.2008г. по гр.д. № 61/2008г., с което е признато за установено по отношение на А. А. А. и У. А. А., двамата от с. Г., че Е. М. И. , А. М. И., М. М. А. , А. А. С., Р. А. М., И. С. М., А. С. М., С. С. М., К. С. М., К. Р. М., С. Р. М., Л. Р. М., А. Р. М., А. С. М., А. С. М., А. С. М., Е. С. И., Д. С. М., Н. С. М. и Ж. С. М., са собственици на използваема ливада с площ 3,564дка, девета категория, в местността „О”, землище на с. Г., Л. област, заснета като имот №029239 по картата на землището и ги е осъдил на основание чл. 108 ЗС да отстъпят собствеността и предадат владението върху този имот на ищците. По отношение на останалите ответници искът е отхвърлен. В отхвърлителната част първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила.
Жалбоподателите А. А. А. и У. А. А., чрез пълномощника си адв. К, поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърдят, че решението е постановено при все, че в първоинстанционното производство те не са били редовно призовани, а въззивният съд не е обърнал внимание на това оплакване. В касационната жалба се позовават на чл. 280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК, а в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК те отново обръщат внимание на допуснатото процесуално нарушение от първата инстанция във връзка с призоваването им и считат, че е наложително точното прилагане на закона при призоваването на страните с цел гарантиране правото на участие на страната в производството.
Ответниците по жалбата не са депозирали писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, Л. окръжен съд е приел, че ищците са доказали своята активна легитимация като собственици на възстановения по ЗСПЗЗ имот – те са наследници на М. А. И. ; с влязло в сила решение е признато за установено по отношение на ответниците като наследници на А. А. И. Г. , че към момента на образуване на ТКЗС М. А. А. /Махмуд А. И. /, б.ж. на с. Г., е бил собственик на овощна градина с площ 1,5дка и на овощна градина от 2 дка в местн.”О”, землище на с. Г. въз основа на решението е издадено решение на ОСЗГ – Т. за възстановяване на собствеността в стари реални граници върху имот № 2* по КВС в м.”О” и е издадена скица на имота. Ответниците са наследници на А. А. И. Г. и имат съседен имот видно от скицата и от решението по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Съдът е приел за установено от гласните доказателства, че имотът се полза от А. и У. А. и поради това уважил предявения ревандикационен иск спрямо тях. Във въззивната жалба жалбоподателите А. и У. А. са навели довод, че не са били редовно призовани в първата инстанция; упълномощили са свой адвокат, но не са ангажирали никакви доказателства.
Въпреки дадените от съда указания за мотивиране на жалбата в частта относно основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите не са посочили въпрос, от значение за изхода на спора, по който се е произнесъл съда, а отново навеждат доводите си за процесуално нарушение, свързано с призоваването им в първата инстанция. Формално се позовават на чл. 280, ал.1,т.1, 2 и 3 ГПК, като считат, че според практиката процесуалните нарушения следва да бъдат отстранени. С оглед на това, при липса на посочен въпрос и при немотивиране на основанията за допускане на касационно обжалване, не може да бъде допуснато касационно обжалване на решението. Във връзка със сочените процесуални пропуски следва да се изясни, че производството пред втората инстанция е уредено по отменения ГПК /а и по настоящия/ като въззивно, което означава, че съдът действа като „втора първа инстанция” – сам преценява събраните доказателства и формира свои правни изводи, а не проверява дейността на първата инстанция. В хипотеза като сочената от жалбоподателите, при допуснато процесуално нарушение пред първата инстанция, попречило на страната да участва в делото, въззивният съд е длъжен да поправи това нарушение и да даде възможност на страната да ангажира доказателства, ако не е могла да го стори поради процесуалното нарушение. За производството пред Л. окръжен съд въззивниците са били редовно призовани, имали са адвокат, но не са се възползвали от правото си да сочат нови доказателства, поради което не могат да черпят права от бездействието си.
Предвид изложеното след като не се установява основание по чл. 280, ал.1 ГПК не може да бъде допуснато касационно обжалване на решението.
Съдът констатира, че е допусната от Л. окръжен съд грешка при изписване на годината като част от датата на постановяване на решението. Очевидно е, че годината е 2009, а не 2008, както е написано. Тази грешка може да бъде отстранена по реда на чл. 192, ал.2 ГПК /отм./ след приключване на настоящето производство.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 223 от 07.08.2009г. на Л. окръжен съд, Гражданска колегия, постановено по гр.д. № 403/2008г. по касационната жалба на А. А. А. и У. А. А..
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: