О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1393
София 13.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1369 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. С. Г. от гр. В.,чрез процесуалния й представител-адвокат П. против въззивно решение № 72 от 25.05.2009г.по в.гр.д. № 131 по описа за 2009г. на Варненски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 1* от 5.12.2008г. по гр.д. № 253/2008г.на Варненски окръжен съд в обжалваните му осъдителни части.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- по спорния въпрос за допуснато нарушение на чл.6 от сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Позовава се на определение № 6 от 10.01.2009г.по гр.д. № 4121/08 на ІV г.о. на ВКС.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззивният съд е оставил в сила решение на районния съд,с което е осъдена В. С. Г. да заплати на С. И. С. сумата от 26 000лв., от които 20 000лв.-дадено капаро по сключен на 30.08.2007г. предварителен договор и 6 000лв.-неустойка по чл.1 2изр.2 от договора,ведно със законната лихва,считано от 7.02.2008г.до окончателното изплащане на сумата,на основание чл.93 ал.2 от ЗЗД.
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че задатъкът и неустойката са дължими,защото е налице неизпълнение от страна на ответника на поетото от него задължение по т.6 от сключения на 30.08.2007г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Той е прикрил обстоятелството,че към момента на сключване на предварителния договор и на сключване на договор за банков кредит от страна на ищеца за закупуване на имота е била налице вписана върху съшия възбрана от частен съдебен изпълнител,като това е осуетило сключване на окончателния договор в срок и е довело до прекратяване на договора.
При тези данни –поставеният от касатора въпрос за допуснатото нарушение на чл.6 от сключения между страните предварителен договор -е от значение за изхода на делото,но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както се твърди в жалбата.
Фактът,че ответникът по делото,който е продавач по сключения на 30.08.2007г. предварителен договор е укрил от купувача информацията за това,че имотът,предмет на договора е обременен с вписана на 29.06.2007г. възбрана,която обезпечава вземане на трето лице по изпълнителен лист,издаден във връзка с водено с него гр.д. № 3550/07г. на ВРС- безспорно сочи на нарушение на поето от него задължение. В т.6 от сключения договор продавачът е декларирал ”с подписа си,положен в края на договора”, че „имотът-предмет на договора не е ипотекиран,с изключение на законната ипотека в полза на Банка ДСК-Нови Пазар за покупката на същия,не е предмет на дела с трети физически или юридически лица,както и с него не е гарантиран чужд дълг.” Налице е нарушение поради две причини. Първо-вписаната възбрана е именно по повод на водени дела с трети физически или юридически лица,като именно процесният имот служи за обезпечаване на установеното по делото задължение. Второ-наличието на друг кредитор преди банката е осуетило отпускането на кредита и възможността за сключване на окончателен договор-по вина на ответната страна,което и обосновава правото на насрещната страна на отказ от договора.
Поставеният от касатора въпрос не налага отстраняване на противоречие в съдебната практика/което се разбира под точно прилагане на закона/,нито непълнота на закона, както и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/.
Мотивиран от горното,настоящият съдебен състав намира,че не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване,поради което, Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 72 от 25.05.2009г. по в.гр.д. № 131 по описа за 2009г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.