О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1395
София, 08.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4931 /2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№6636/30.6.2015 г., подадена от адв. Й. С. – процесуален представител на ищеца В. С. Д. от [населено място] против въззивно решение №248/13.5.2015 г. по гр.д.№144/2015 г. по описа на Великотърновския окръжен съд.
С обжалваното решение е потвърдено решение №1099/09.12.2014 г. по гр.д.№2237/2014 г. по описа на Великотърновския районен съд, осми състав, с което е отхвърлен предявеният от В. С. Д. [населено място] против П. Й. П. от [населено място], иск с правно основание чл.422, във връзка с чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, с който се иска да се приеме за установено, че в полза на ищеца съществува вземане от П. П. за сумата 6000 евро, представляващо връщане на недължимо платена лично на ответника в качеството му на физическо лице сума по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.5.2011 г., сключен между [фирма], представляван П. П. и В. Д., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на заявлението – 07.5.2014 г. до окончателно изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно като са споделени изводите на първата инстанция на основание чл.272 ГПК. За неоснователно е прието оплакването във въззивната жалба относно извода за първоинстанционния съд, че ищецът е платил без правно основание на ответника процесната сума. Съдът е основал този свой извод на договора, където е посочена банкова сметка, по която следва да се плати, и титуляра й – П. П., поради което неоснователно е твърдението, че ищецът не е разбрал на кого точно плаща. Прието е също така, че плащането към ответника е съобразено с уговореното между страните по сключения предварителен договор от 18.5.2011 г., като изпълнението е посочено да се осъществява именно по този начин, с оглед клаузите по договора и длъжникът – ищец по настоящото дело се е съобразил точно с договора като е изпълнил уговореното. Съдът е стигнал до извод, че изпълнението има погасителен ефект и не може да се приеме, че е платено без основание на овластено за това лице, като по силата на самия договор плащането по сметката на трето лице се счита за плащане по договора, респективно плащане на кредитора. Този извод е обоснован и с представения по делото протокол от проведено общо събрание на съдружниците от 07.01.2011 г. и показанията на разпитания по делото свидетел К..
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/ инкорпорирано в касационната жалба/ се поставят следните процесуалноправни въпроси: 1. При постановяване на въззивното решение, длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си, доколкото предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, и не дерогира ли това изискването на чл.236, ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение ? и 2. При постановяване на въззивното решение, длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните ?. И по двата въпроса се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Поставен е и материалноправният въпрос „Има ли право Общото събрание на съдружниците в ООД да представлява дружеството дружеството или това е право само на управителя/управителите/ ?“. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по този въпрос се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и решение №102/09.02.1995 г. по гр.д.№1911/1993 г. на ВСРБ и определение №1073/30.11.2012 г. по ч.т.д.№484/2012 г. на ВКС, II т.о.
Ответникът по касация П. Й. П. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поставеният от касационният жалбоподател първи процесуалноправен въпрос действително е свързан с извод на въззивната инстанция, но този извод е подкрепен от собствени мотиви на въззивния съд, поради което се явява безпредметен, тъй като изискването на чл.236, ал.2 ГПК е спазено.
По вторият от поставените процесуалноправни въпроси въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като решаващият извод в обжалваното решение е за приложението на т.2.1. от предварителния договор от страните, а именно, че плащанията следва да се извършат по посочената в него банкова сметка, което е обсъдено в атакувания съдебен акт. Посочените от касационния жалбоподател необсъждани твърдения и факти се дерогират от този решаващ извод.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по поставения материалноправен въпрос, тъй като посочените съдебни актове не попадат в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №248/13.5.2015 г. по гр.д.№144/2015 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, по касационна жалба, вх.№6636/30.6.2015 г., подадена от адв. Й. С. – процесуален представител на ищеца В. С. Д. от [населено място].
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: