6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
София, 12.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 5952/2015 год.
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя Д. Н. Г., чрез адв. Л. М., срещу определение № 801 от 16.10.2015 год. по възз.ч.гр.д.№ 282/2015год. на Окръжен съд – Габрово, с което е потвърдено определение № 302/26.08.2015год. по гр.д. № 293/2015г. на Районен съд – Дряново. С първоинстанционното определение е върната исковата молба, подадена от [фирма] против [фирма] и [фирма] поради недопустимост на предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК поради липса на правен интерес и е прекратено производството по делото.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска се неговата отмяна. Навеждат се доводи, че целта на предявения иск е да се установи наличието на правото на собственост, както и че същото било придобито без вещни тежести, което съдът не е взел под внимание, постановявайки своя акт. Твърди се, че наличието на придобивна правна сделка не изключва придобиването на правото по давност и чрез този оригинерен способ правото на собственост се придобива свободно от всички ограничения. Жалбоподателят е обосновал правния си интерес от позоваване на давността, като е посочил, че не съществува друг способ да защити правата си.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси: 1/ Следва ли правният интерес от предявяването на исковата претенция по чл. 124 ГПК да бъде преценяван само с оглед данните по делото или в по-широк аспект от гледна точка на поведението на ответника спрямо правата на собственост на ищеца и в контекста на чл. 6 ГПК?; 2/ Отпада ли интересът от предявяване на иск за придобиване право на собственост на основание оригинерен способ, ако ответникът не оспорва правото на собственост, но го смущава, като с действията си застрашава придобитото право на собственост?; 3/ Допустимо ли е произнасяне от страна на съда по същество на спора с определение? Позовава се на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да излага конкретни съображения защо поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба [фирма] е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че жалбата не следва да бъде допускана до касационна проверка, а по същество е неоснователна.
Ответникът по частната жалба [фирма] не е подал отговор на частната жалба.
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Пред Окръжен съд-Габрово е подадена искова молба от [фирма] срещу ответниците [фирма] и [фирма], с която са предявени обективно съединени искове, с искане съдът: 1) да признае за установено, по отношение на ответниците, че ищцовото дружество е собственик на описан недвижим имот със самостоятелни обекти в него, на основание Нотариален акт № 129, том I, peг. № 849, дело № 110 от 25.07.2012г. и на основание давностно владение като добросъвестен владелец, по смисъла на чл. 82 от ЗС във вр. с чл. 79, ал. 2 от ЗС и 2) да се разпореди на Агенцията по вписванията да заличи вписаната възбрана с вх. № 2544/24.01.2005 г., том 1, № 1/2005г. върху описаните имоти, собственост на ищцовото дружеството. С разпореждане № 388/07.05.2015 г. постановено по гр. д. № 42/2015 г. по описа на ОС-Габрово производството по предявения иск да се разпореди на Агенцията по вписванията да заличи вписаната възбрана с вх. № 2544/24.01.2005 г., том 1, № 1/2005 г. върху описаните имоти, собственост на ищцовото дружеството е прекратено. А с разпореждане № 658/06.07.2015 г. производството е прекратено на основание чл. 104 от ГПК и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Дряново. В исковата молба и уточняващата такава ищецът твърди, че е собственик на описаните недвижими имоти, придобити въз основа на правна сделка – покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 129, том 1, peг. № 849, дело № 110 от 25.07.2012 г., като както в него, така и в нотариалните актове на праводателите му не било отразено за имотите, предмет на прехвърлителните сделки, да има вписани тежести в полза на трети лица, включително и възбрани. Заявава, че както [фирма], така и праводателите му осъществявали фактическата власт върху имота и същият бил владян явно, непрекъснато и необезпокоявано от периода на придобиване от всеки един от праводателите до разпореждането с него. Това обосновавало извод, че по отношение на ищеца са налице предпоставките на чл. 68 от ЗС. Навел е твърдения, че към момента на придобиване на имота не е знаел за вписаната възбрана вx. peг. № 2544/24.01.2005 г., том 1, №1/2005 г., съгласно Заповед № 448/25.11.2004 г. на ГОС по т. д. №594/2004 г. в полза на [фирма], което обосновавало правният му интерес от предявяването на положителен установителен иск за собственост. В тази връзка е заявил, че макар да е придобил недвижимия имот въз основа на правна сделка, това не е пречка за придобиване право по давност, като чрез този оригинерен способ правото се придобива самостоятелно и свободно от всякакви обезпечения.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. С предявяване на положителен установителен иск за собственост ищецът иска да се разреши със сила на пресъдено нещо, че е собственик на процесния имот, за чието право е налице спор с ответника, а интересът му е да се установи действителното правно положение. Съдът е приел, че правният интерес се преценява във всеки конкретен случай въз основа на фактите и твърденията, изложени в исковата молба. Взел е предвид, че в случая ищецът е обосновавал правния си интерес от предявяване на установителен иск за собственост с узнаването за вписана възбрана върху придобития от него имот на основание правна сделка. Въпреки че признава факта, че е придобил процесния имот на по-силното основание, а именно правна сделка, ищецът е поискал да бъде признат за собственик по отношение на ответниците на основание давностно владение, тъй като по този начин ще отпадне действието на възбраната, поради оригинерния способ за придобиване. Съдът е направил заключение за липса на правен интерес от така предявения иск, тъй като не са наведени твърдения, че ответниците оспорват правото на собственост на ищеца. По направеното искане за установяване правото на собственост въз основа давностно владение, съдът е приел, че не може да придобива по давност този, който вече е собственик на един имот, освен ако не се оспорят правата на праводателя по придобивната сделка, което не е налице в настоящия случай. За да обоснове крайния си извод за липса на правен интерес, въззивният съд е посочил, че със съдебното установяване на действителното правно положение се изчерпва защитната роля на установителния иск и последица от уважаването му не може да бъде заличаване на вписаната възбрана. Отделно е посочил, че е налице специален ред за защита на правата на собственика, в случай че лицето възбранило имота пристъпи към изпълнение върху възбранената вещ (каквито твърдения се навеждат с представената призовка за принудително изпълнение). При тези съображения въззивният съд е потвърдил определението на първата инстанция, с което производството е прекратено поради липса на правен интерес от предявения установителен иск за собственост.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
Решаващият извод на съда е обусловен от преценката му за липса на правен интерес от предявяване на положителния установителен иск за собственост, с оглед наведените от ищеца доводи и твърдения, както и направените възражения от ответника. В тази връзка първият от поставените въпроси е общ и абстрактен и не може да обуслови наличие на общото основание за допускане до касационно обжалване, доколкото не визира конкретно правно разрешение на въззивния съд. Освен това не съществува съмнение в практиката и теорията, че съдът се произнася по правния спор с оглед заявените претенции въз основа на изложените от страните доводи и установените факти, което съответства на принципа на диспозитивното начало, регламентиран в чл. 6, ал. 2 ГПК. Вторият въпрос също не отговаря на изискванията за общо основание, по същество той оспорва извода на съда за липса на правен интерес и представлява касационно основание. Съдът изрично е посочил, че преоцесуалния закон предвижда специален ред за защита срещу заявеното смущаване на правото на собственост на ищеца чрез евентуално предприемане на изпълнителни действия по отношение на процесния имот. Що се отнася до третия въпрос той изобщо не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд и не се съдържа произнасяне по него. Втората инстанция не се е произнесла по същество на спора, а е потвърдила извода за недопустимост на предявения иск, поради липса на правен интерес.
В заключение на изложеното не е налице общата предпоставка за допускане до касационно обжалване и при това положение Върховният касационен съд не дължи произнасяне относно наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал.1, т. 1 -3 ГПК. Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че по отношение на формулираните въпроси не е налице и релевираното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По принцип това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В случая касаторите бланкетно са се позовали на това основание и не са развили доводи за наличието на специфичната предпоставка по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, което прави невъзможна преценката на касационния съд дали е налице или не с оглед въведеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 801/16.10.2015год. по възз.ч.гр.д.№ 282/2015 год. на Окръжен съд – Габрово.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: