2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№14
С., 13.01.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. по гр.д. № 17 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на С. Г. Л. и Г. А. Л. против решение от 10.06.2011 г., постановено по гр.д. № 2017 по описа за 2004 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г състав, с което оставено в сила решение от 16.08.2003 г. по гр.д. № 6536/2000 г. на Софийски районен съд, 44 състав за уважаване на предявените от Л. А. А. против С. Г. Л. и А. Л. Л. ревандикационен иск по отношение на описаното избено помещение и от М. Д. И. против С. Г. Л. и А. Л. Л. ревандикационен иск по отношение на описаното таванско помещение.
Ответниците по касационната жалба Л. А. А. и М. Д. И. считат, че същата е процесуално недопустима. Л. А. А. претендира възстановяване на направените разноски.
Настоящият съдебен състав констатира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. В конкретния случай касационната жалба е подадена на 4.08.2011 г., поради което по аргумент от § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Цената на исковете за собственост се определя според процесуалния закон, действал към момента на предявяването им. Съдебното производство е образувано на 12.04.2000 г. и по силата на § 2, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК при разглеждане на делото в първоинстанционното и въззивното производство са се прилагали правилата на ГПК от 1952 г. /отм./, включително и относно определяне цената на иска. Съгласно чл.55, ал.1, б.”б” ГПК-отм. при искове за собственост цената на иска се определя от ? от данъчната оценка на имота, а в случай, че такава липсва – от пазарната му стойност. Според чл.56, ал.1 от същия процесуален закон спорове за цената на иска могат да се повдигат от ответника или съда най-късно в първото по делото съдебно заседание, след което се преклудират. В случая цената на всеки от исковете е определена въз основа на пазарната стойност, установена чрез експертно заключение от 4.07.2000 г. Пазарната стойност на избеното помещение е 1250 лв. или цената на иска е 312.5 лв., а пазарната стойност на таванското помещение е 680 лв. или цената на иска е 170 лв. След като цената на исковете е под определения в чл.280, ал.2 ГПК размер, то въззивното решение е влязло в сила с постановяването му, поради което касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а настоящото производство – прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 72592 от 4.08.2011 г., подадена от С. Г. Л. и Г. А. Л. против решение от 10.06.2011 г., постановено по гр.д. № 2017 по описа за 2004 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г състав, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 17 по описа за 2012 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: