Р Е Ш Е Н И Е
№ 14
София, 20.04. 2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
БОРИС ИЛИЕВ
при участието на секретаря Б.Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 2000 по описа за 2008г. и въз основа на данните по делото и закона приема следното:
Производството е по чл.218е ал.1 във вр. с чл.218а ал.1 б. „а” от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на “С” АД к.к. С. б. срещу въззивното решение Бургаския окръжен съд, постановено на 21. ХІ.2007г. по гр.д. № 1051/2006г.
Ответниците по касационната жалба Д. И. А., Е. А. А., Д. Т. Е., В. К. Е., всички от гр. П., и “Л” О. П. са заели становище за нейната неоснователност. Претендират разноски.
Ответниците С. К. Х. от гр. Н. като едноличен търговец под фирма “Т”, Р. С. К. от гр. Б. като едноличен търговец под фирма “Р”, Т. С. Х. от гр. Н. и Я. М. К. от грБургас не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество –неоснователна, съображенията за което са следните:
С атакуваното решение Бургаският окръжен съд по въззивна жалба само на ответника е оставил в сила решението на Несебърския районен съд от 08.VІІІ.2006г. по гр.д. № 746/2005г., с което “С” АД е осъдено да предаде владението на ищците – ответници по касационната жалба – върху 280 кв.м недвижим имот в западната част, върху който са изградени складове, находящи се в УПИ * кв.5301 по плана на КК “С” – запад, урегулиран от 2217 кв.м, както и да премахне изградените незаконни постройки – складове на площ 280 кв.м в западната част на посочения УПИ.
За да постанови решението, въззивният съд е оценил като неоснователен направеният от ответното дружество отвод за пресъдено нещо по гр.д. № 204/1999г. на Н. РС. Посоченото дело е образувано по искове с правно основание чл.108 и чл.109 от ЗС на праводателите на ищците по настоящото дело срещу “С” АД с предмет на спора имот пл. № 237 с площ 2768 кв.м в кв.”А” по плана на КК “С”, по което с влязло в сила решение е установено, че ищците са собственици на този имот. Заключение на съдебно-техническа експертиза установява, че този имот и УПИ *, който е предмет на настоящото дело, не са идентични, макар и УПИ да е отреден за имот пл. № 2* те не са с еднаква площ и имат различни граници. С оглед на това настоящото производство е допустимо.
Проследена е историята на процесния УПИ ІV-237. С решение № 270-Н/11. ХІІ.1992г. на Общ. ПК Н. на основание чл.18ж от ППЗСПЗЗ в редакцията му към този момент на н-ци К. М. – ищците по предишното дело и праводатели на настоящите ищци – е възстановена собствеността в стари реални граници върху празно място – бивша нива, имот № 163 в м.”А” по к.п. на КК “С”. Процедурата по възстановяване е завършена, въпреки че няма приложени към преписката удостоверение и заверена скица от техническата служба при общината, тъй като такова изискване към посочения момент не е съществувало. В к.п. от 1997г. възстановеният имот е отразен с пл. № 2* идентичен с пл. № 1* с площ 2768 кв.м. На база на к.п. от 1997г. през 2001г. е одобрен нов регулационен и застроителен план, издаден при действието на чл.15 от ЗУТ, като за имот № 237 е образуван УПИ ІV-237 с площ 2217 кв.м, предназначен за курортно строителство. По този начин наследниците на К. М. са станали собственици на посочения УПИ, който е с нови граници и различна площ от бившия имот № 2* и с който те са се разпоредили през 2004г. в полза на “Е” ООД. През 2005г. това дружество е продало имота на управителите си – ответниците А, в брак с ответниците А, които през същата година прехвърлили 59% от правото на собственост на “Л” О. срещу задължение за строителство.
Прието е за безспорно, че ответното дружество упражнява фактическа власт върху терен от 280 кв.м в западната част на процесния УПИ и че върху този терен попада част от изграден от него склад – масивно строителство, разделен на отделни помещения, отдавани под наем на ответниците Е. “Т” и Е. “Р”. Дружеството не е представило по делото акт за държавна собственост, нито други доказателства, обосноваващи твърдението му за наличие на правно основание за построяването на складовете и за упражняване на фактическа власт върху тях и върху терена под тях. Липсват и строителни книжа.
При тези обстоятелства е направен извод, че по безспорен начин с представените писмени доказателства е установено правото на собственост на ищците върху процесния терен и липсата на правно основание той да се владее от ответника. С оглед на това ревандикационният иск е доказан. Доказана е и претенцията по чл.109 от ЗС, тъй като се касае за постройка, изградена в нарушение на строителните норми, пречеща за използването на терена под нея на ищците.
В касационната жалба са изложени съображения за наличие на касационно основание по чл.218б ал.1 б. „в” от ГПК /отм./. Твърди се неправилност на извода на въззивния съд, че ищците са собственици на процесния имот. ПИ ІV-237 е отреден за имот № 237 и за да станат те собственици на УПИ, следва да са го придобили от негови притежатели. Възстановяването на собствеността на последните е незаконосъобразно – поради непредставена скица от ТСУ и тъй като теренът е предназначен за курортен комплекс с реализирано строителство – складове и елементи на надземна и подземна инфраструктура, без изискване за наличието на строителни книжа, при което е приложима хипотезата на чл.10б от ЗСПЗЗ. С оглед на това ищците не са придобили от собственици. Иска се отмяна на решението. Претендират се и разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени релевираните в касационната жалба оплаквания във връзка с данните по делото, намира, че атакуваното решение е правилно.
Законосъобразно и в съответствие с представените по делото доказателства въззивният съд е приел, че ищците са установили по делото правото си на собственост върху процесния УПИ ІV-237 кв.5301. Несъмнено установено е, че този имот с регулационен и застроителен план, одобрен със заповед № 159/25.ІХ.2001г., е отреден за имот пл. № 237 по к.п. от 1997г., идентичен с имот № 1* който с решение на ОПК Н. от 1992г. е бил възстановен на праводателите на ищците. Несъмнено е и че с влязло в сила решение по гр.д. № 204/1999г. между дружеството – касатор и праводателите на ищците е установено правото на собственост на последните върху имот № 2* При това положение и по силата на чл.220, чл.221 и чл.224 от ГПК /отм./ възражението на дружеството в производството по настоящото дело за незаконосъобразност на възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ върху имот пл. № 1* респективно № 237 /носителят на правото на собственост върху който определя и носителя на правото на собственост върху отредения за него УПИ ІV-237/, поради непредставяне на скица от отдел ТСУ и поради приложимост в случая на разпоредбата на чл.10б от ЗСПЗЗ е преклудирано и то не може да бъде отново /вече/ предмет на съдебна преценка. Този извод обуславя неоснователност на касационната жалба, тъй като единственото оплакване в нея е във връзка с посоченото възражение.
По изложените съображения и на основание чл.218ж ал.1 от ГПК /отм./ атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изходът на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.64 ал.2 от ГПК /отм./ на касатора не се следват разноски. Разноски не се присъждат и на ответниците по касационната жалба, тъй като не са представени доказателства те да са направили такива за касационното производство.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Бургаския окръжен съд, Втори въззивен граждански състав, № ІІ-222/21. ХІ.2007г., постановено по гр.д. № 1051/2006г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: