6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
София, 29.01.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 190 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение №32078, постановено на 07.12.2017г. по в.ч.гр.д.№14935/2017г. Софийски градски съд е оставил без уважение частна жалба с вх.№5167770/10.11.2017г. на Б. В. С. против разпореждане №234863/10.10.2017г., постановено по гр.д.№54268/2017г. на СРС, Първо ГО, 162 състав, с което е върната искова молба с вх.№2017292/07.08.2017г., по която е било образувано гр.д.№54268/2017г.
Определението е обжалвано от Б. В. С. чрез процесуалния представител адв.С. П., с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че съдът неправилно е констатирал липса на правен интерес от предявяването на положителен установителен иск за собственост преди да е изяснено становището на ответника по претенциите, доколкото служебното начало не може да се разпростре и по отношение на незаявени възражения, свързани с основателността или надлежното упражняване на правото на иск, както и че не е анализирал твърденията в уточнителната молба от 19.09.2017г. с кои действия и актове ответникът оспорва собствеността на ищеца.
В представеното изложение и в самата частна жалба поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите дали при преценката за допустимостта на установителния иск за право на собственост съдът следва да изхожда единствено от твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба или следва да вземе предвид и становището на ответника, респ. да събере и прецени и писмените доказателства за твърдените действия, с които ответникът оспорва правото на ищеца.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Производството по гр.д.№54268/2017г. по описа на СРС, 162 състав е образувано по подадена от Б. В. С. искова молба, съдържаща искане за установяване по отношение на СО-район „П.“, че предявилото иска лице е собственик на имоти с идентификатори №37914.6846.170; 37914.6846.425 и 37914.6846.544 в [населено място], като е придобило правото на собственост по давност, с твърдението, че по повод негово искане за снабдяване с необходимите документи за извършване на обстоятелствена проверка е уведомен от кмета на СО-район „П.“ за необходимостта от представяне на удостоверение за липса на реституционни претенции, като предоставените му от ОСЗ съобщения и документи със своята неяснота и липса на категоричност правят невъзможно удостоверяването на обстоятелствената проверка за признаване на собствеността му. С разпореждане от 17.08.2017г. така подадената искова молба е оставена без движение с указания за обосноваване на правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, при което ищецът следва да посочи твърди ли, че ответникът претендира да е собственик на процесните имоти, респ. оспорва ли ответникът собствеността на ищеца, като бъдат изложени фактически твърдения във връзка с това и се посочи с кои точно свои действия и актове ответникът оспорва собствеността на ищеца. В изпълнение на указанията с молба от 19.09.2017г. Б. С. е обосновал правния си интерес от предявяването на иска с липсата на съдействие от страна на общината и с факта, че ответникът възпрепятства удостоверяването на придобиването на имотите на основание давностно владение, като първоначално оставя подадената молба-декларация за обстоятелствена проверка без движение с изискването за представяне на нотариален акт, актуална скица от АГКК, комбинирана скица по чл.16, ал.3 ЗКИР, както и удостоверение за наличие или липса на реституционни претенции, част от които проверки счита, че са в правомощията на самата община, а с последващата кореспонденция предоставя отговори за невъзможност за произнасяне с окончателно становище по отношение удостоверенията за наличие или липса на реституционни претенции, с което процедурата се възпрепятства.
С разпореждане на районния съдия №234863/10.10.2017г. на основание чл.130 ГПК исковата молба, подадена от Б. В. С. срещу Столична община е върната, като е прието, че липсата на правен спор между страните за принадлежността на правото на собственост лишава ищеца от правен интерес от предявяването на положителния установителен иск, както и че при изложените в исковата молба твърдения /за липса на съдействие от страна на Столична община и ОСЗ за провеждане на обстоятелствена проверка и установяване наличието на трети лица с претенции към имота/ пътят на защита на ищеца не е посредством предявения вещен иск, а чрез евентуално оспорване на актовете на общинските органи по административен ред /обжалване на мълчалив отказ за издаване на удостоверение за реституционни претенции пред горестоящия административен орган или по съдебен ред пред административния съд/.
С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение подадената от Б. С. частна жалба срещу разпореждането, с което исковата молба е върната, като е приел, че при така наведените твърдения на ищеца /включително и в частната жалба/ предявеният положителен установителен иск е недопустим.
Изложени са съображения, че наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителните искове по чл.124 ГПК, както и че този правен интерес се обуславя от наличието на правен спор с предмет конкретното субективно материално право между страните по делото, като с постановяване на решение по спора и влизането на това решение в сила, съществуващият спор ще се разреши със сила на присъдено нещо. Изложени са също така съображения, че е достатъчно ответникът да оспорва иска, претендирайки отричаното от ищеца право, за да се приеме наличие на правен интерес.
Прието е, че в случая ищецът изрично е заявил, че ответникът не оспорва собствеността ме, което сочи, че между страните не е налице правен спор относно правото на собственост, претендирано от ищеца, което пък обуславя извода, че за ищеца не е налице правен интерес от предявения положителен установителен иск, респ. този иск е недопустим.
Така изложените съображения съответстват на възприетото към настоящия момент в практиката на ВКС становище за начина, по който съдът следва да извърши проверка за наличието на правен интерес от предявяването на положителен установителен иск за право на собственост, както и за момента, в който такава преценка следва да бъде извършена – определение №558/19.11.2013г. на Първо ГО на ВКС по ч.гр.д.№4468/2013г., в което е прието, че проверката за допустимостта на исковата молба, която съгласно чл.130 ГПК съдът извършва едновременно с проверката за редовността на исковата молба, се основава на изложените в нея обстоятелства и петитум, като на този етап съдът проверява процесуалната правоспособност и дееспособност на страните, надлежната им процесуална легитимация, подведомствен ли е спорът на съда, а в случаите, когато предявяването на иска е обусловено от преклузивен срок – спазен ли е този срок и може да направи извод за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес от търсената защита, когато този извод следва непосредствено от съдържанието на исковата молба без да преценява дали приложените към исковата молба доказателства подкрепят фактическите и правни твърдения на ищеца относно съществуването на спорното материално право; определение №725/11.11.2015г. по ч.гр.д.№3241/2015г. на Четвърто ГО на ВКС, определение №558/19.11.2013г. на Първо ГО на ВКС по ч.гр.д.№4468/2013г. и решение №164/04.07.2012г. на ВКС по гр.д.№570/2011г. на Четвърто ГО, в които е прието, че ако при проверка за допустимост на иска съдът констатира, че същият е недопустим, той връща исковата молба – чл.130,изр. 1 ГПК, но при съмнение съдът следва да посочи на ищеца срок, в който да изпълни дадените указания, което ще му даде възможност да прецени сезиран ли е или не с допустима искова молба, напр. да изложи фактически твърдения, които да обосновават правния му интерес от предявяване на иска и едва след неотстраняване на нередовностите в указания срок съдът следва да приложи последиците на чл.130 ГПК, като указанията следва да бъдат ясни и точни относно това в какво се състои нередовността на процесуалното действие и как може да бъде отстранена; определение №447/24.09.2010г. по ч.гр.д.№416/2010г. на Трето ГО на ВКС, в което е прието, че съдът на основание чл.130 ГПК може да прекрати производството по делото когато искът е изначално недопустим, но не и когато преценката за допустимостта му зависи от установяването на твърдяните в молбата факти на базата на ангажирани по делото доказателства, тъй като проверката за допустимост, основана само на данните, черепни от исковата молба, не може да бъде нито пълна, нито окончателна.
В настоящия случай съдът е дал указания на предявилото иска лице за посочване на фактическите твърдения, които да обосноват правния му интерес от предявяването на иска, вкл. да посочи с кои точно свои действия и актове ответникът оспорва собствеността на ищеца върху процесните имоти. Преценката за наличието на правен интерес от предявяването на иска е извършена след изтичането на определения от съда срок и въз основа на молбата-уточнение, подадена от предявилото иска лице. Съображенията на съда по поставения въпрос за начина, по който следва да бъде извършена преценката за допустимостта на предявения положителен установителен иск за право на собственост съответстват на непротиворечивата към настоящия момент практика на ВКС, тъй като преценката за наличието, респ. липсата на правен интерес от предявяването на иска е извършена въз основа на съдържащите се в исковата молба твърдения за осъществяването на факти, извършването на действия и издаването на актове от страна на ответника, които съдът е приел за установени, т.е. за ненуждаещи се от допълнително доказване.
Основният въпрос в случая е дали извършената от съда преценка е очевидно неправилна, т.е. може ли да се приеме, че е налице правен интерес от предявяването на положителен установителен иск в хипотеза, при която ответникът не оспорва пряко правото на собственост на предявилото иска лице, но с действията и актовете си създава пречки за установяване по предвидения в закона ред /чрез извършване на обстоятелствена проверка/ на принадлежността на това право, поставяйки пред ищеца условия за установяването на обстоятелства /наличие или липса на заявени реституционни претенции/, които не са пряко свързани с предвидените в закона предпоставки за установяване на правото. Поради това настоящият състав приема, че обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.2 ГПК /нова, обн.ДВ.бр.86/2017г./.
Според настоящия състав правен интерес от предявяване на положителен установителен иск е налице и в хипотеза, при която ответникът не оспорва пряко собствеността на ищеца, но с действията и актовете си създава пречки за установяване по предвидения в закона ред, вкл. чрез извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл.587, ал.2 ГПК, на принадлежността на това право, поставяйки пред ищеца условия за установяване на обстоятелства, които не са пряко свързани с предвидените в закона предпоставки за установяване на правото.
В настоящия случай съдът неправилно е приел, че извършените от ответника действия /изискване на удостоверение за наличие или липса на реституционни претенции върху процесните имоти/ не обосновават правен интерес от предявяването на положителния установителен иск. След като тези актове и действия създават пречка за осъществяването на обстоятелствената проверка, посредством която предявилото иска лице цели да установи и удостовери осъществяването на твърдяния придобивен способ /изтекла придобивна давност/ и издаването на съответен документ /нотариален акт/, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, следва да се приеме, че е налице правен интерес от установяване на правото по съдебен ред. Възможността актовете и действията на ответника да се обжалват по административен ред не може сама по себе си да обоснове извод за недопустимост на положителния установителен иск, тъй като в случая евентуалното провеждане на административно производство не представлява предвидена в закона предпоставка за установяване на правото по исков ред.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение №32078, постановено на 07.12.2017г. по в.ч.гр.д.№14935/2017г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-20 състав по подадената от Б. В. С. частна жалба вх.№1505/05.01.2018г.
ОТМЕНЯ определение №32078, постановено на 07.12.2017г. по в.ч.гр.д.№14935/2017г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-20 състав и потвърденото с него разпореждане №234863/10.10.2017г. на на 162 състав на СРС, I ГО, с което е върната искова молба с вх.№2017292/07.08.2017г., по която е образувано гр.д.№54268/2017г. по описа на СРС и
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 162 състав на I ГО за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д.№54268/2017г. по подадената от Б. В. С. срещу Столична община искова молба с вх.№2017292/07.08.2017г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: