4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
София,10.01.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 4433/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. П. О’С. – чрез адв. Е. Х., срещу определение № ІІІ-2648/10.10.2013 г., постановено по в. гр. д. № 1978/2013 г. на Бургаски окръжен съд. Определението е обжалвано в частта, с която е оставена без разглеждане въззивна жалба вх. № 24427/14.06.2013 г. срещу решение № 581 от 05.04.2013 г. по гр. д. № 8456/2011 г. на Бургаски районен съд, подадена от адв. Е. Х. като процесуален представител на Д. П. О’С., и е прекратено производството по жалбата, и в частта, с която е оставено без уважение искането на Д. П. О’С. за спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение като неправилно. Твърди, че тъй като в качеството си на „самостоятелна страна в производството” не е уведомяван лично за постановеното от първата инстанция решение, е подал въззивната жалба след узнаване на решението и упълномощаване на друг адвокат за процесуално представителство пред въззивната инстанция. Поддържа доводи, че поради непълнотата и неяснотата на подадената от първоначалния му процесуален представител въззивна жалба, подаването на нова въззивна жалба със съдържание, отговарящо на изискванията на закона, е било предназначено да гарантира ефективната му защита пред въззивната инстанция. Позовава се на неправилно тълкуване на разпоредбите на чл.229, ал.1, т.4 ГПК и чл.292 ГПК при произнасянето на съда по искането за спиране на делото.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответницата Мария Т. И. със съдебен адрес в [населено място], която изразява становище за частична недопустимост и частична неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на доказателствата и доводите на страните, приема следното :
Частната жалба е подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима само в частта, с която е обжалвано въззивното определение за оставяне без разглеждане на въззивната жалба и за прекратяване на образуваното във връзка с нея производство. В останалата част жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като определението, с което съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя за спиране на делото, не отговаря на изискванията на чл.274, ал.1 ГПК – да прегражда развитието на делото или възможността за обжалването му да е предвидена изрично в закона.
За да остави без разглеждане въззивната жалба на Д. П. О’С. срещу решението по гр. д. № 8456/2011 г. на Бургаски районен съд, Бургаски окръжен съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК за въззивно обжалване. При преценката за допустимост на жалбата въззивният съд е съобразил, че : Обжалваното първоинстанционно решение е връчено на жалбоподателя чрез надлежно упълномощения негов процесуален представител адв. С. на 09.04.2013 г.; На 22.04.2013 г. е депозирана въззивна жалба срещу решението от името на Д. П. О’С., подадена от упълномощените процесуални представители адв. С. и адв. С.; На 12.06.2013 г. по делото е постъпило писмено изявление от Д. П. О’С. за оттегляне на пълномощното на адв. С.; На 14.06.2013 г. е депозирана втора въззивна жалба вх. № 24427/14.06.2013 г., подадена от адв. Е. Х. като процесуален представител на Д. П. О’С. с представено пълномощно. Въззивният съд е преценил, че срокът за въззивно обжалване е започнал да дете от датата 09.04.2013 г., когато решението е връчено на първоначално упълномощения процесуален представител с неоттеглени пълномощия адв. С., и е изтекъл на 23.04.2013 г. С оглед на това е приел, че подадената на 14.06.2014 г. въззивна жалба е просрочена и е прекратил като недопустимо образуваното във връзка с нея въззивно производство.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.259, ал.1 ГПК, въззивната жалба се подава в двуседмичен срок от връчване на решението на първата инстанция. Срокът е преклузивен и пропускането му погасява правото на жалба. Връчването на решението се извършва лично на страната, а когато страната има пълномощник по делото – на нейния пълномощник. По силата на чл.45 ГПК връчването на пълномощника се смята за лично връчване и обвързва страната, освен ако към момента на извършването му съдът не е уведомен за оттегляне или за отказ от пълномощното /чл.35 ГПК и чл.36 ГПК/.
От приложеното към гр. д. № 8456/2011 г. на Бургаски районен съд съобщение се установява, че препис от постановеното по делото решение е връчен на 09.04.2013 г. на адв. С. в качеството му на процесуален представител на ищеца Д. П. О’С.. До датата на връчването по делото не е постъпвало уведомление за оттегляне на пълномощното на адв. С. и/или за отказ от него. Поради това и по аргумент от чл.45 ГПК полученото от адв. С. решение следва да се счита връчено лично на представляваната от него страна. С връчване на решението е започнал да тече двуседмичният срок по чл.259, ал.1 ГПК за подаване на въззивна жалба. Броен от датата на връчването – 09.04.2013 г., срокът е изтекъл на 23.04.2013 г. /присъствен ден/. Въззивната жалба с вх. № 24427/14.06.2013 г., подписана от новоупълномощения процесуален представител на жалбоподателя адв. Е. Х., е подадена на 14.06.2013 г. – значително време след изтичане на преклузивния двуседмичен срок, и правилно е счетена от въззивния съд за процесуално недопустима. Преценката на новоупълномощения представител, че депозираната от първоначалния пълномощник на доверителя му въззивна жалба е неясна и непълна, не може да служи като аргумент за допустимост на новата жалба, подадена извън срока по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Д. П. О’С. със съдебен адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес]07 – адв. Е. Х., срещу определение № ІІІ-2648/10.10.2013 г., постановено по в. гр. д. № 1978/2013 г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която е оставено без уважение искането на Д. П. О’С. за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
ПОТВЪРЖДАВА определение № ІІІ-2648/10.10.2013 г., постановено по в. гр. д. № 1978/2013 г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която е оставена без разглеждане въззивна жалба вх. № 24427/14.06.2013 г. срещу решение № 581 от 05.04.2013 г. по гр. д. № 8456/2011 г. на Бургаски районен съд, подадена от адв. Е. Х. в качеството му на процесуален представител на Д. П. О’С., и е прекратено производството по жалбата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, само в частта за оставяне без разглеждане на частната жалба, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :