3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
[населено място], 07.01.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №3082 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №597/28.03.2014г. по т.д. №4693/2013г. на Софийски апелативен съд, 9 състав, в частта, с която е потвърдено определение от 17.09.2013г. за допълване на решение №1227/05.07.2013г. по т.д.№7538/2012г. по описа на СГС, ТО, VІ – 7 състав, в частта за разноските, чрез присъждане на [фирма] сумата от 6000 лева, разноски за адвокатско възнаграждение.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т.3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС на РБ, обективирана в Тълкувателно решение №6/2012г. от 06.11.2013г. по т. д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, по следния процесуалноправен въпрос – дали всяка сума, която съответства на уговореното адвокатско възнаграждение и която е заплатена от трето за спора лице, следва да бъде присъждана като деловодни разноски или сумата, претендирана като разноски следва да е заплатена от страната, участвала в производството. Счита, че осъществяването на касационен контрол по този въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът [фирма] счита,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК, I отд. намира, че посоченият от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е релевантен за спора, тъй като е обосновал изводите на възизвната инстанция. По отношение на този въпрос е налице и допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №6/2012г. от 06.11.2013г. по т. д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението – ако е уговорено плащане на възнаграждението по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако плащането е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
В случая въззивният съд е приел, че представеното нареждане за превод от 06.06.2013г., с което трето, неучастващо в делото лице, е превело по сметка на адвокат Г. Х., пълномощник на [фирма], уговореното възнаграждение по т.д.№7538/2012г. в размер на 6000 лева, представлява доказателство за плащане на адвокатското възнаграждение по банков път. Поради това касационното обжалване на решение №597/28.03.2014г. по т.д. №4693/2013г. на Софийски апелативен съд, 9 състав, в частта, с която е потвърдено определение от 17.09.2013г. за допълване на решение №1227/05.07.2013г. по т.д.№7538/2012г. по описа на СГС, ТО, VІ – 7 състав, следва да бъде допуснато при условията на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК.
По така поставения процесуалноправен въпрос настоящият съдебен състав намира, че не всяко доказателство за това, че уговореното възнаграждение по конкретното дело е получено от процесуалния представител, а само доказателствата за извършени от страната плащания представляват основание за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Предвид отговора на поставения правен въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване, частта от въззивното решение, с характер на определение, с която е потвърдено определение от 17.09.2013г. за допълване на решение №1227/05.07.2013г. по т.д.№7538/2012г. по описа на СГС, ТО, VІ – 7 състав, в частта за разноските, е неправилно. С него са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, което е заплатено от третото лице [фирма], а не от ответника по делото [фирма].
Поради това въззивното решение в обжалваната му част с характер на определение, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд по чл.248 от ГПК за присъждане на [фирма] сумата от 6000 лева, разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат отменени, а молбата на [фирма] за допълване на решение №1227/05.07.2013г. по т.д.№7538/2012г. по описа на СГС, ТО, VІ – 7 състав, следва да бъде оставена без уважение в тази част.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ решение №597/28.03.2014г. по т.д. №4693/2013г. на Софийски апелативен съд, 9 състав, в частта, с която е потвърдено определение от 17.09.2013г. за допълване на решение №1227/05.07.2013г. по т.д.№7538/2012г. по описа на СГС, ТО, VІ – 7 състав, в частта за разноските, както и потвърденото първоинстанционно определение от 17.09.2013г. по т.д.№7538/2012г. по описа на СГС, ТО, VІ – 7 състав, с което [фирма] е осъдено на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплати на [фирма] сумата от 6000 лева, разноски за адвокатско възнаграждение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за допълване на решение №1227/05.07.2013г. по т.д.№7538/2012г. по описа на СГС, ТО, VІ – 7 състав, в частта за разноските, чрез присъждане на сумата от 6000 лева, разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.