О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 14
София14.01.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети януари…………………………………
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 3902/2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Е. И. Д. и Е. П. Д. от гр. В., чрез пълномощника им адв. П, са подали касационна жалба срещу решение № 80 от 21.04.2008 година по гр.д. N 63/2008 година на Варненския апелативен съд, с което е отменено частично първоинстанционното решение № 1* от 29.11.07г. по гр.д. № 212/2007г. на Варненския окръжен съд и вместо него е постановено друго, като касаторите са осъдени да заплатят на Х. Т. Д. от гр. В. сумите по 13781, 50 лв., ведно със законната лихва от 29.01.2007г. до изплащането на задълженията, на основание чл.59 ЗЗД.
Ответникът Х. Т. Д. от гр. В. не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на който текст се позовават касаторите, поради следното:
Процесуалноправните въпроси, които са поставени за разглеждане в изложението и са послужили като основания за касационно обжалване, Върховният касационен съд намира за съществени, тъй като са от непосредствено значение за изхода на делото. Те са свързани с правилността на съдебното решение и се отнасят до разпределението на доказателствената тежест в процеса, изискването за обсъждане на доказателствата по чл.188, ал.1 ГПК /отм./, както и с възможността съдът да основе изводите си на признания или предположения.
Не са налице обаче предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Това основание се прилага тогава, когато в приложението се поддържа и обоснове наличието на задължителна практика на ВКС /ППВС или ТР ОСГК ВКС/ по някой въпрос, който по конкретното дело е решен в противоречие с нея. В случая общото позоваване на чл.127, ал.1 ГПК и ППВС №4/68г. не обосновава тезата на касаторите, че в разглежданото въззивно решение е допуснато нарушение на съдопроизводнвените правила и съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест процеса. Тъкмо обратно, съдът е приел, че ищецът е доказал основателността на иска си чрез пълен разбор на изслушаните свидетелски показания и писмените доказателства по делото.
Позоваването на решения на състави на ВКС насочва и към основанието за допускане на касационно обжалване по т.2 от текста, макар то да не е изрично формулирано. В посочените решения се разглеждат въпросите за доказателствeното значение на признанието и на предположението в гражданския процес, но те са неотносими към делото. Тези въпроси не са били предмет на разглеждане във въззивното решение, съответно не са послужили за база при изграждането на изводите на съда относно доказването на спорното материално право.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 80 от 21.04.2008 година по гр.д. N 63/2008 година на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.