О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 14
София. 12.01. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 496/2008 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Б. Ц. и Е. Б. Ц. от гр. С., чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 108 от 20.05.2008 г. по гр.д. № 44/2008 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд, І г.о., 11 състав, постановено на 29.11.2007 г. по гр.д. № 523/2004 г. С посоченото решение са отхвърлени предявените искове срещу ЗПАД”ДЗИ-Общо застраховане, с правно основание чл.407, ал.1/отм./ ТЗ за заплащане на обезщетения за имуществени вреди в размер от по 5 640 лева за всеки един от ищците, за периода от 12.04.2000 г. до 12.03.2004 г.; по 120 лв. месечно за времето от 13.03.2004 г. до 05.10.2011 г. – за Ц. Ц. и по 120 лв. месечно за времето от 13.03.2004 г. до 23.07.2014 г. – за Е. Ц.
Ксаторите считат решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. В допълнителна молба е уточнено, че като основание за допускане на касационно обжалване на решението се поддържа чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се, че липсва практика на съдилищата по съществения материалноправен въпрос, а именно дали задължителната застраховка”Гражданска отговорност” покрива вредите за ищците, изразяващи се в невъзможност да получават издръжка от загиналия им баща. Поддържа се, че произнасянето на съда по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона е за установяване на противоречията в нормативните актове, уреждащи застрахователните правоотношения за периода преди приемането на КЗ.
Ответникът по касация – ЗПАД”ЗДИ – Общо застраховане и третото лице помагач – В. Ц. В. не са заявили становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С постановеното от Софийския апелативен съд решение е прието, че застрахователят не дължи застрахователно обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в неполучена издръжка и неполучаване на издръжка до навършване на пълнолетие на двамата ищци, от починал при ПТП родител. В мотивите към решението са изложени подробни съображения във връзка с действащата към момента на настъпване на ПТП нормативна уредба: чл.390, ал.3/сега отм./ ТЗ, чл.18, т.5 от НЗЗ/отм./; съотношението между чл.390, ал.3 и чл.405 ТЗ като обща към специална, както и липсата на регулация на договорни правоотношения по чл.80 ЗЗ/отм./.
Неоснователно се поддържа в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, че липсва съдебна практика досежно отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” относно обезщетяване на имуществени вреди във вид на пропуснати ползи, при действащата преди приемане на КЗ нормативна уредба Освен цитираното в писмените бележки на застрахователното дружество, представени пред въззивната инстанция, решение № 1* от 22.10.1999 г. по гр.д. № 595/1999 г. на V г.о. на ВКС, са постановени и други решения в същия смисъл – напр. решение по т.д. № 635/2004 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., а именно че отговорността на застрахователя се свежда до обещетяване на реално претърпени и вече настъпили вреди, без да се включват пропуснатите ползи, като е без значение в какво конкретно се изразяват пропуснатите ползи. Наличието на трайна практика по посочения материалноправен въпрос, съобразена от въззивната инстанция при постановяване на обжалваното решение, съставлява основание за недопускане на касационното обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение№ 108 от 20.05.2008 г. по гр.д. № 44/2008 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: