О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
Гр.София, 10.01.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести януари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 645 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Ш”О. , гр. Х. срещу решение № 179/11.06.2008г., постановено по гр.д. № 283/2007г. от Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 349/20.12.2006г. по гр.д. № 370/05г. на Пловдивския окръжен съд. С това решение са отхвърлени исковете на “Ш” О. против ГПК “Н” за обявяване за окончателен по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД на сключения на 07.12.2004г. предварителен договор за продажба на земя с площ от около 3.1 дка., част от УПИ ХІІ-658, кв.5 по плана на гр. Х. и двуетажна масивна сграда със застроена площ от около 700 кв.м. с цена от 160000 лв. и за заплащане на сумата от 60000 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи за времето от 15.05.2005г. до 15.05.2006г. вследствие на неизпълнение на задължението за сключване на окончателен договор и на обезщетение в размер на 900 лв. поради невъзможността да се ползва част от сградата, предмет на предварителния договор.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Ответникът ГПК “Н”, гр. Х. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 07.12.2004г. между страните по спора е сключен предварителен договор за продажба на недвижими имоти – земя с площ от около 3.1 дка. и двуетажна сграда с площ от около 700 кв.м. с цена от 160000 лв., от която купувачът е заплатил задатък в размер на 16000 лв. и е получил владението на имота. Искът с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД е отхвърлен поради установени пороци на предварителния договор: липсата на конкретизация на недвижимия имот, липсата на валидно изразена воля от юридическите лица – за продавача – решение на О. събрание на кооперацията за разпореждане с конкретния имот, предмет на договора, както и на компетентния орган на купувача – за придобиване на недвижим имот и не е постигнато съгласие за цената на бъдещата продажба. С оглед на тези обстоятелства решаващият състав е обявил предварителния договор за нищожен на основание чл.26, ал.2 поради липса на съгласие. Исковете за заплащане на обезщетения са отхвърлени като основаващи се на нищожен договор.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Според касатора прогласената нищожност на предварителния договор поради липса на съгласие е постановена в противоречие с практиката на ВКС, като цитира решения на тричленни състави на съда по следните въпроси: Липсата на съгласие като основание за нищожност на договора следва да е налице към момента на сключването, докато направената по-късно преценка, че волеизявлението е погрешно, не се отразява на действителността на сделката. Непълнотата в описанието на имотите по един предварителен договор не е липса на предмет като съществено условие на сделката, ако идентифицирането е осъществено по такъв начин, който доказва точната воля на страните за прехвърляне на определен обект. Предварителният договор има действие щом към момента на сключването или обявяването на окончателния договор вещта съществува и продавачът е неин собственик. Предварителният договор за продажба на недвижим имот има облигационен характер и няма вещно прехвърлително действие, поради което следва да е сключен от лица, които са законно овластени да представляват всяка от страните.
Поставените от касатора въпроси са предмет на посочените решения и представляват трайно установена практика на ВКС. Въпросите са обсъждани от въззивния съд и са определящи за формиране на извода му за нищожност на предварителния договор, поради което имат характер на съществени материалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Налице е основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за проверка на съответствието на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС.
С оглед на прогласената нищожност на предварителния договор въззивният съд е отхвърлил и обусловените искове за заплащане на обезщетение на купувача, поради което касационното обжалване следва да се допусне и за тази част на въззивното решение.
Касаторът не е изложил аргументи за наличието на основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и предвид на констатираната практика на ВКС по въведените съществени материалноправни въпроси, правната норма не се нуждае от тълкуване с оглед на точното й приложение, което да е от значение за развитието на правото.
По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Съгласно чл.18, ал.2, т.2 от ТДТССГПК / приета с ПМС № 38/08г./ касаторът следва да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1443.45 лв. и в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносния документ.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 179/11.06.2008г., постановено по гр.д. № 283/2007г. от Пловдивския апелативен съд.
Указва на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1443.45 лв. и в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносния документ.
След представяне на документа за платена държавна такса или след изтичане на срока от съобщението делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване на производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.