О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
София, 15.01.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛИДИЯ ИВАНОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 768/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. К. от гр. Х. срещу решение № 43 от 27.02.2009 г. по в. гр. д. № 40/2009г. на Хасковски окръжен съд, с което е оставено в сила постановеното от Хасковски районен съд решение № 446 от 04.11.2008г. по гр. д. № 1651/200 г. за отхвърляне на предявения от касатора срещу А. Х. С. от гр. Х. иск по чл. 82 ЗЗД за сумата 5 123 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на договор за правна защита и съдействие от 12.10.2005 г. за осъществяване на процесуално представителство по в. гр. д. № 424/2005 г. по описа на Хасковски окръжен съд.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразено е несъгласие с извода на решаващия състав, че ответникът е положил всички грижи и законови усилия в качеството си на адвокат, за да защити интересите на ищеца като свой клиент и по-конкретно – че липсата на направено от страна на ответника възражение за давност в производството по в. гр. д. № 424/2005 г. на Хасковски окръжен съд не е от съществено значение за изхода на спора по посоченото дело.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба отново е заявено становище за необоснованост на въззивното решение и за противоречието му с материалния закон, като ксаторът подробно е посочил в какво се изразява неизпълнението на задълженията на ответника С като негов пълномощник по в. гр. д. № 424/2005 г. на Хасковски окръжен съд.
С разпореждане от 08.06.2009 г., постановено в изпълнение указанията на Председателя на Второ търговско отделение на Върховен касационен съд в разпореждане № 187 от 27.05.2009 г., на касатора са дадени изрични указания “да конкретизира и обоснове касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, като посочи и обоснове кой е същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд, както и да посочи на коя от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК се позовава”.
В отговор на тези указания, касаторът е депозирал молба от 30.07.3009 г., в която е заявил, че поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като решаването на делото от Върховен касационен съд ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът – А. Х. С. от гр. Х. не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е споделил изцяло извода на Хасковски районен съд за неоснователност на предявения от А. С. К. срещу А. Х. С. иск по чл. 79 във връзка с чл. 82 от Закона за задълженията и договорите и чл. 40, ал. 2 и чл. 51 от Закона за адвокатурата за присъждане на обезщетение за вреди. С оглед извършените по приложеното в. гр. д. № 424/2005 г. на Хасковски районен съд процесуални действия, решаващият състав е преценил, че ответникът А. Х. С., в качеството му на процесуален пълномощник на ищеца А. С. К. по посоченото дело, не е нарушил изискванията на чл. 40, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а точно обратното – защитил е правата и законните интереси на своя клиент по най-добрия начин. Като неоснователно е счетено становището на ищеца, че с договора за правна защита и съдействие ответникът е поел задължението за определен правен резултат – отмяна на решението по гр. д. № 1390/2004 г. на Хасковски районен съд. Не е споделен и доводът, че осъждането на ищеца по в. гр. д. № 424/2005 г. е резултат от ненаправеното от процесуалния му представител /ответника С. / възражение за давност. В тази връзка е взето предвид обстоятелството, че самият ищец е твърдял в своята защитна теза липса на сключен между него и лицето В. Д. /ищца по цитираното дело/ договор и поради това не е било ясно кога е настъпила изискуемостта на задължението и дали възражението за погасяване на същото по давност е щяло да бъде уважено от съда.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване на атакуваното решение не следва да бъде допуснато.
Преди всичко, касаторът не е формулирал кой е значимият в случая въпрос – материалноправен или процесуалноправен, по отношение на който следва да се преценява наличието на поддържаното от него основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Такъв въпрос не би могъл да бъде изведен и от изложените в касационната жалба и допълнителната молба твърдения, тъй като по своята същност тези твърдения представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281 ГПК. Оттук и изводът, че в случая липсва главното условие по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Дори и да се приеме обаче, с оглед вида на предявения иск, че значим за спора в конкретния случай е въпросът за предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 82 ЗЗД, то по отношение на този въпрос не е осъществено поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. От една страна, касаторът не е аргументирал становището си защо счита, че поставеният от него съществен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Само по себе си, посочването на законовия текст не представлява изложение на основанието по смисъла на императивната норма на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и не създава за Върховен касационен съд задължение за преценка дали посоченото основание действително е налице. От друга страна, с оглед липсата на неяснота в нормата на чл. 82 ЗЗД и предвид наличието на обилна и непротиворечива съдебна практика по приложение на същата, не може да се счете, че съществува необходимост от изрично произнасяне на Върховен касационен съд по отношение на предпоставките за присъждане на обезщетение за вреди от договорно неизпълнение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 43 от 27.02.2009 г. по в. гр. д. № 40/2009г. на Хасковски окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: