7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 140
гр. София, 17.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело № 3741 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Т. К., подадена чрез адвокат П. Б. К., срещу решение № 630 от 03.05.2016 година по гр. дело № 425/2016 г. на Пловдивски окръжен съд /ПОС/, Х граждански състав.
Ответникът – Прокуратура на Република България, [населено място] не е подал отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която е потвърдено решение № 3523 от 28.10.2015 г. по гр. дело № 9039/2015 г. на Пловдивски районен съд /ПРС/, гражданско отделение, ХVІ граждански състав в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил частично иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, предявен от Д. Т. К. против Прокуратурата на Република България, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за разликата между 1 500 лв. и 20 000 лв., претърпени в резултат на воденото наказателно производство с обвинение за престъпления по чл. 316 НК, вр. с чл. 308, ал. 1 НК и по чл. 316 НК, вр. с чл. 311, ал. 1 НК, по което ищецът е признат за невиновен с влязла в сила оправдателна присъда № 199 от 29.05.2014 г. по наказателно дело общ характер /НОХД/ № 6955/2013 г. на Пловдивски районен съд, V наказателен състав. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че обвинението не е за тежки умишлени престъпления, неговата продължителност е малко повече от една година, в рамките на разумния срок за наказателно преследване, като спрямо обвиняемия е била взета мярка за неотклонение в най-леката форма – „подписка“, която е била отменена още с постановяване на оправдателната присъда от първоинстанционния съд. Освен това ПОС е приел, че от извършените в досъдебното производство процесуално – следствени действия, релевантни от които са само тези в периода след повдигане на обвинението, извършени с участието на обвиняемия процесуално – следствени действия са предявяване на обвинението и снемане на сравнителни образци от подписа и почерка му. В мотивите е изложено, че в съдебното производство обвиняемият е присъствал единствено по време на прочитането на обвинителния акт, след което е бил освободен от съда, тъй като заявил, че е болен и не се чувства добре. Други мотиви обусловили постановения правен резултат са изводите за недоказаност на влошаването на здравословното състояние на ищеца, както и недоказаност на пряка причинна връзка с осъществената процесуална принуда, с оглед на това, че същият е възрастен човек, липсват медицински данни за съпоставяне състоянието му преди и след повдигане на обвинението. ПОС е направил преценка за неоснователност на доводите на ищеца за специално негативно отношение на хората в селото, породено от узнаване от тях, че е било предприето наказателно производство срещу него. Обосновани са от въззивния съд констатации за липсата на сериозна негативна обществена реакция и на особени интензивни отрицателни изживявания. ПОС е обсъдил понятието за справедливост в чл. 52 ЗЗД, като е обосновал разбирането, че справедливостта по тази норма не е абстрактно понятие, а следва да се изведе след преценка на конкретните обстоятелства, носещи обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, като се държи сметка за обществените представи за справедливост според съществуващите обществено-икономически условия на живот към момента на увреждането. Предвид тези правни изводи съдът е приел, че сумата 1 500 лв., представлява справедливо обезщетение с оглед обществения критерий за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, поради което е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение в частта, с която е отхвърлена претенцията по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над присъдената сума.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено, че „основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са:
Окръжният съд П. – Х състав се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Този въпрос касае тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД“.
Касаторът е цитирал част от мотивите на въззивното решение и част от мотивите на ППВС № 4 от 23.ХІІ.1968 г. и е посочил, че изложените в тях обстоятелства не са съобразени правилно при определяне размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Тази част от изложението не съдържа общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като касаторът не е извел правен въпрос от конкретен извод на съда. С твърдението, че въпросът „касае тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД” не е формулиран правен въпрос. Във всеки конкретен случай по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди се извършва преценката на факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, като се изхожда от обстоятелства, които носят характеристиките на примерно изброените в задължителната съдебна практика /решение по гр. дело № 1650/2009 г., решение по гр. дело № 951/2010 г. на състави на ІІІ г.о., решение по гр. дело № 1381/2009 г. на състав на ІV г.о. и др./, включително ППВС № 4/23.12.1968 г. обстоятелства. Във връзка с тази преценка на факти въззивния съд приема правни разрешения по приложението на чл. 52 ЗЗД, от които касаторът е задължен да формулира своите въпроси, а в настоящия случай същият не ги е поставил в изложението си. Липсва обосновка на допълнителни основания за допускане на касационен контрол, които предвид позоваването на ППВС № 4/23.12.1968 г. следва да се квалифицират по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Практиката на Върховния съд /ППВС №4/23.12.1968 г./, е цитирана, без мотивиране на противоречието между разрешенията на ПОС и задължителната съдебна практика. С оглед изложените съображения следва да се приеме, че с тази част от приложението страната не е мотивирала предпоставки за допускане на касационен контрол.
В изложението е отразено, че „По въпроса кои са обичайните размери на присъждани обезщетения за претърпени неимуществени вреди от неоснователно обвинение, практиката е твърде разнообразна” и са цитирани определения по чл. 288 ГПК, подробно изброени, с изчерпателно отразяване на въззивните решения, по които ВКС не е допуснал касационно обжалване. Развитото от касатора становище е за занижен размер на присъденото обезщетение. Цитираният въпрос подобно на предходния, не произтича от прието от въззивния съд разрешение. По своето съдържание поставеният въпрос надхвърля предмета на конкретно дело, в разглеждания случай възникналия правен спор и поради това не отговаря на характеристиките на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснени с ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1, съгласно които правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Поради това следва да се приеме липсата на общата предпоставка за допускане на касационен контрол /чл. 280, ал. 1 ГПК/, която е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания. Към горните съображения следва да се отбележи още, че определенията, на които се позовава касатора /определения по следните граждански дела на състави на ВКС: гр. дело № 724/2011 г. на ІV г.о., гр. дело № 4754/2014 г. на ІV г.о., гр. дело № 5960/2013 г. на ІІІ г.о., гр. дело № 4244/2008 г. на ІV г.о., гр. дело № 5657/2015 г. на ІІІ г.о., гр. дело № 5612/2013 г. на ІV г.о., гр. дело № 5779/2014 г. на ІV г.о., гр. дело № 737/2010 г. на ІV г.о./ са постановени в производство по чл. 288 ГПК, като с тях не е допуснато касационно обжалване на въззивни решения и съгласно разясненията в ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, както и в ТР № 2 от 28.09.2011 г. по т. дело № 2/2010 г. на ОСГКТК на ВКС не могат да релевират предпоставки за допускане на касационен контрол, тъй като не формират съдебна практика. Постановените въззивни решения по отношение, на които не е било допуснато касационно обжалване с цитираните определения по чл. 288 ГПК също така не формират предпоставки за допускане на касационно обжалване, както поради липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК /цитираният въпрос, видно от изложеното не притежава характеристиките на общо основание за допускане на касационен контрол/, така и поради наличието на задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК, с която е преодоляна противоречивата практика на съдилищата по определяне обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ / решение по гр. дело № 1650/2009 г., решение по гр. дело № 951/2010 г. на състави на ІІІ г.о., решение по гр. дело № 1381/2009 г. на състав на ІV г.о. и др. /. С оглед изложените съображения следва да се приеме, че и с тази част от приложението страната не е мотивирала предпоставки за допускане на касационен контрол.
В изложението се поддържа, че окръжният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Тези въпроси са формулирани, както следва:
„От кой момент и за какъв период се дължи обезщетение за неимуществени вреди при незаконно обвинение, ако преди повдигането на обвинение са били извършени процесуално-следствени действия, засягащи пряко ищеца.“ ; „Извършените по досъдебното производство преди повдигане на обвинението претърсване и изземване в дома на ищеца /бъдещ обвиняем/ и изземването на сравнителен материал от подписа му за нуждите на техническа /почеркова/ експертиза са ли обстоятелства, от които той е претърпял неимуществени вреди, подлежащи на обезщетение в производството по чл. 2 от ЗОДОВ.” ; „Ако досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител, но с постановлението за образуването му прокуратурата е дала указания за извършване претърсване и изземване в дома на бъдещия обвиняем, сочи ли това на наличие на основание за присъждане на неимуществени не само за периода от повдигане на обвинението до влизане в сила на оправдателната присъда, но общо за периода от извършване на претърсването в дома на бъдещия обвиняем до влизането на оправдателната присъда срещу него.“.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е отразено, че по цитираните въпроси няма практика по чл. 290 ГПК, но имало практика, според която при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение следвало да се съобрази, че досъдебното производство е образувано срещу ищеца. Цитирана е част от мотивите на определение по гр. дело № 5148/2014 г. на ВКС, състав на ІІІ г.о. и е изложено, че процесният случай бил такъв.
Поддържаното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК не е налице поради следните съображения:
Поставените въпроси по своето смислово съдържание се свеждат до общия въпрос относно релевантния период, през който лицето търпи неимуществени вреди от проведеното срещу него наказателно производство в хипотезата, при която наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, но преди повдигане на обвинението, в досъдебното производство, образувано срещу неизвестен извършител са били извършени процесуално – следствени действия, претърсване и изземване в дома на ищеца. По цитираните по – горе въпроси не са обосновани допълнителни основания за допускане на касационен контрол. В тази връзка трябва да се има предвид следното:
С позоваването на определение по гр. дело № 5148/2014 г. на състав на ВКС, ІІІ г.о. касаторът не релевира допълнително основание за допускане на касационен контрол, тъй като цитираният съдебен акт е постановен в производство по чл. 288 ГПК, с него не е допуснато касационно обжалване на решение по гр. дело № 208/2014 г. на Софийски апелативен съд и съгласно вече изложените съображения за неотносимостта на определенията по чл. 288 ГПК към съдебната практика, не формира основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Жалбоподателят не е обосновал наличието на допълнително основание за допускане на касационно обжалване и с позоваването на решение по гр. дело № 208/2014 г. на Софийски апелативен съд, тъй като развитите в него мотиви, като правни разрешения не са релевантни, предвид формирането на задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК – решение № 187/13.06.2012 г. по гр.д. № 1215/2011г. на ВКС, III г.о. Приетите в тази тълкувателна практика разрешения са по въпрос, който не е идентичен с разгледания правен въпрос в обжалваното пред настоящата инстанция въззивно решение, тъй като засяга случай на прекратено наказателно производство. По тълкувателните изводи в касационното решение, третиращи релевантния период, през който лицето търпи неимуществени вреди от проведеното срещу него наказателно производство, мотивите на въззивният съд не формират противоречие, тъй като са развити в хипотеза, която не е идентична с разгледаната от ВКС, а именно хипотеза на приключило с оправдателна присъда наказателно дело, при която досъдебното производство е било образувано срещу неизвестен извършител. Касаторът не е мотивирал и основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или на съдебна практика, която не е актуална с оглед промяната на законодателството и обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване непълнота, неяснота или противоречие на конкретни разпоредби. В заключение следва да се посочи, че и с цитираните по – горе въпроси касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 630 от 03.05.2016 година по гр. дело № 425/2016 г. на Пловдивски окръжен съд, Х граждански състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: