О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 140
София 02.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари…..……………………..
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 1009/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
М. Д. С. и С. А. С., двамата от [населено място], чрез пълномощниците си адв. Т. Ж. и В. В. от АК-Б., са подали касационна жалба срещу решение № 19 от 07.04.2011 година по гр.д. N 41/2011 година на Бургаския апелативен съд, с което е отменено решение № 292 от 02.12.10 г. по гр.д. № 524/10 г. на Бургаския окръжен съд и вместо него е постановено друго, като е отхвърлен иск на касаторите против [фирма], [населено място], за заплащане на сумата 32 000 евро, представляваща неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, ведно със законната лихва и разноските по делото. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място], чрез пълномощника си адв. Е. Т. от АК-Б., е депозирал писмен отговор, с който оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и доводите в касационната жалба по съществото й.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирани лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд намира, че не са осъществени предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са въведени следните въпроси: 1. Възможно ли е да е валиден предварителен договор за продажба на право на строеж, който се основава на прогласена за нищожна сделка, която е правопораждаща /предхождаща/ за обещаното право на строеж, предмет на предварителния договор?; 2. Представлява ли исковата молба, с която се претендира връщане на сума, получена на основание предварителен договор, изявление за прекратяване на същия поради продължително неизпълнение на обещание за прехвърляне на недвижим имот?; Длъжен ли е съдът да квалифицира вида на неоснователното обогатяване и да присъди претендирана с исковата молба сума, на приетото от него основание, на базата на събраните доказателства и твърденията в исковата молба? Посочено е, че апелативният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и че те са от значение за правилното прилагане на закона.
В изложението няма доводи по основателността на искането за допускане на касационно обжалване във връзка с осъществяването на някоя от хипотезите по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. По първия въпрос не се твърди, че въззивното решение съдържа разрешения, които са разрез с практиката на Върховния касационен съд, нито са посочени актове от кръга на относимите към тази правна норма – т.2 от ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК. Няма позоваване на решения и постановления на Пленума на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ от 1994 г.; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК.
По втория и третия въпрос има позоваване на актове на състави на ВКС /р. № 1217/2.12.2008 г. по гр.д. № 4311/2007 г. на III г.о. и № 17/16.03.2009 г. по гр.д. № 2558/2007 г. на III г.о./, което насочва към основанието за допускане на обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК –противоречиво решавани въпроси от съдилищата. Не е обоснована връзката на тези актове с разглежданите въпроси, които са постановени по искове на други правни основания и не разкриват идентичност или поне близост с настоящия казус. Няма доводи и по твърдението за липса на съдебна практика по съществени за изхода на делото въпроси или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касаторите насока. В този смисъл не може да се извърши селекция по критериите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, за да се прецени основателността на искането за допусне на обжалването съобразно разясненията, дадени в цитираното ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпреки това и некоректната формулировка на някои от въпросите може да се посочи, че Върховният касационен съд е последователен в практиката си, че предварителен договор, който има за предмет обещание за прехвърляне на вещно право върху недвижим имот, е действителен и може да се обяви за окончателен, стига продавачът да е собственик на това право към момента на постановяване на съдебното решение по чл.19, ал.3 ЗЗД, а не към момента на сключване на предварителния договор – р. по чл.290 ГПК № 537 от 8.07.2010 г. по гр.д. № 349/2009 г. на III г.о.; № 250 от 21.05.2010 г. по гр.д. № 3/2009 г. на III г.о. и др. Що се отнася до правната квалификация на иска, тя действително се определя от съда, който изхожда от изложените в исковата молба и поддържани в хода на делото обстоятелства и искания. В случая, обаче, исковата молба се основава на твърдението, че ответникът никога не е бил собственик на обещаното право, а платената от купувачите сума подлежи на връщане при условията на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД – поради начална липса на основание. Съдът не е могъл да преквалифицира предмета на делото като искане за разваляне на предварителен договор поради неизпълнението му, въпреки че исковата молба може да служи за покана по смисъла на чл.84, ал.2 ЗЗД /р.№ 706/30.12.2010 г. по гр.д. № 1769/2009 г. на III г.о./.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 19 от 07.04.2011 година по гр.д. N 41/2011 година на Бургаския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.