ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 140
София, 22.04.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр.дело № 5873/2015год.
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх.№2490/08.03.2016г., подадена от К. Н. Х., Я. Х. А., М. Х. Т., Н. Х. Г., Д. Т. П., М. Т. Г., Т. Д. Д., М. К. М., П. Т. П. и И. Т. Д. чрез адв. В. С., с която се иска допълване на постановеното от ВКС определение №35 от 01.02.2016г. в частта за разноските като в тяхна полза се присъдят сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1002лв. съгласно приложените по делото договор за правни услуги, фактура за реалното изплащане на договореното възнаграждение и списък на разноските.
Насрещните страни В. С. Т., М. Б. К. и Е. Б. Г., подадена чрез адв. С. К. С. вземат становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на молбата. Релевират и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, счита, че молбата е процесуално допустима. На молителите не е връчван препис от определението за прекратяване на производството. За тях срокът е започнал да тече от узнаване на акта, което с оглед данните по делото е станало при връчване на препис от подадената от насрещните страни частна жалба против същото – 07.03.2016г. поради това следва да се приеме, че молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество същата е основателна, поради следните съображения:
Определението на Върховния касационен съд е постановено в полза на молителите, доколкото същите са ответници по касационната жалба, която е оставена без разглеждане и образуваното по нея производство е прекратено. С оглед на това имат право да получат съдебно-деловодните разноски по делото, стига да са ги поискали и да са установили реалното им извършване. В случая, молителите са сезирали надлежно съда с искане за присъждане на разноски с отговора по касационната жалба, своевременно са представили и доказателства за реално изплащане на договореното адвокатско възнаграждение в размер 1002лв., но съдът е пропуснал да се произнесе по въпроса за разноските. С оглед изложеното молбата е основателна и следва да бъде уважена.
В тази връзка неоснователно е направеното от насрещните страни възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от молителите. В отговора на молбата с правно основание чл.248 ГПК не са изложени правни аргументи, водещи до такъв извод, а само е заявено, че размерът на адвокатското възнаграждение бил завишен спрямо фактическата и правна сложност по делото. Така заявено твърдението не е установено и поради това, че фактическата и правна сложност на делото като правно съдържание е различно от процесуалното действие – изготвяне на отговор по касационна жалба и изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване. В отговора тези понятия са приравнени, поради което и не са изложени никакви аргументи защо считат, че делото не е с фактическа и правна сложност. В случая делото е по искове с правна квалификация чл.439 ГПК – за оспорване на вземания чрез искове, основани на факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, поради което и правната сложност на поставените проблеми сама по себе си не обосновава извод за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение, при това близко до минималния размер по Наредбата. Не съставлява такъв аргумент и разбирането, че на противната страна се дължи минималното адвокатско възнаграждение съобразно чл. 9, ал. 1 Наредба № 1/04г. Този довод би имал правно значение само ако възражението е мотивирано и обосновано и съдът може да обсъди аргументите относно твърдяната прекомерност. При липса на каквито и да било релевантни доводи в тази насока, то следва да се приеме, че възражението е неоснователно.
По горните съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА по реда на чл.248, ал.1 пр.1 ГПК постановеното от ВКС определение №35 от 01.02.2016г. в частта за разноските като :
ОСЪЖДА В. С. Т., М. Б. К. и Е. Б. Г. да заплатят на К. Н. Х., Я. Х. А., М. Х. Т., Н. Х. Г., Д. Т. П., М. Т. Г., Т. Д. Д., М. К. М., П. Т. П. и И. Т. Д. сумата 1002лв. – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, сторени в касационното производство.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: