О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
София, 03.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1324/2012год.
Производството е по чл.288 ГПК и по чл.274 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№12069/03.02.2012г. на Р. Г. С., подадена чрез адв.Л. М., против решение на Софийски градски съд от 15.12.2011г., постановено по в.гр.д. № 10252 по описа за 2011г., с което е оставено в сила решение от 28.09.2010г. по гр.д. № 54644 от 2009г. на СРС, поправено относно датата с решение от 06.01.2011г.; по касационна жалба вх.№83164/06.08.2012г. на Р. Г. С., подадена чрез адв.Л. М., против решение на Софийски градски съд от 23.07.2012г., постановено по в.гр.д. № 10252 по описа за 2011г., с което е оставено без уважение искането на Р. Г. С. за допълване на решението от 15.12.2011г. в.гр.д. № 10252 по описа за 2011г. като се постанови отмяна на първоинстанционното решение в частта на присъдените в полза на ответниците разноски за производството пред СРС, и по частна жалба, инкорпорирана в касационна жалба вх.№83164/06.08.2012г., против определение от 24.07.2012г. на СГС по в.гр.д.№ 10252 по описа за 2011г., с което е оставено без уважение искането на Р. Г. С. за изменение по реда на чл.248 ГПК на решението от 15.12.2011г. в.гр.д. № 10252 по описа за 2011г.в частта му за присъдените в полза на ответниците разноски за въззивното производство.
Ответниците по касационните жалби ИЕЕС при Б. и З. Б. С. вземат становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение от 15.12.2011г., както и за неоснователност на касационна жалба вх.№12069/03.02.2012г.Не вземат становище по останалите две жалби. Претендират присъждането на разноски за касационното производство в размер по 910лв. за всеки от тях, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
За да се произнесе по жалбите, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, съобрази следното:
Ищецът Р. Г. С. е сезирал съда с три иска за ангажирането на имуществена отговорност на работодателя му Институт по електрохимия и енергийни системи при Българска академия на науките (ИЕЕС) и на директора на института З. Б. С., чрез солидарното им осъждане за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от неиздаване в 14 -дневен срок на удостоверения УП – 2 за осигурителен доход и УП – 3 за осигурителен стаж. Имуществените вреди, които поддържал, че е претърпял, са пропуснати ползи – неполучена пенсия за 1 месец в размер на 500 лв., правото за която е придобил на 30.10.2009г. ( в хода на процеса ищецът е поддържал, че се касае за възможност за придобиване на правото), и неполучено трудово възнаграждение в размер на 800 лв., поради необходимостта от извършване на проверка при работодателя относно издаването на поисканите документи, за периода 24.11.2009г. – 04.12.2009г. Неимуществените вреди, чието репариране е искал, са в размер на 20 000 лв. за накърненото му достойнство при забавата в издаването на докумените. Претендирал е и присъждане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба върху търсените суми, и такава, акумулирана преди 07.12.2009г., начиная от 24.11.2009г. в размери съответно 2, 06 лв. за първата главница, 3, 30 лв. за втората главница и 82, 52 лв. за третата главница.
С първоинстанционното решение от 28.09.2010г. по гр.д. № 54644 от 2009г. на СРС, исковете с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са отхвърлени като неоснователни. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника ИЕЕС при Б. 910лв. деловодни разноски, а на ответника З. Б. С. – 2730лв. деловодни разноски. С решение от 06.01.2011г., постановено по същото дело, СРС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение относно датата на постановяването му, и е оставил без уважение искането на ищеца за изменение на решението по реда на чл.248 ГПК в частта на разноските. Решението от 06.01.2011г. в частта на допуснатата поправка на очевидна фактическа грешка не е обжалвано и е влязло в сила. В останалата му част, постановена в производство по чл.248 ГПК, същото е потвърдено с определение № 10883 от 08.07.2011г. на СГС, постановено по ч.гр.д.№3460/2011г.
С решение на Софийски градски съд от 15.12.2011г., постановено по в.гр.д. № 10252 по описа за 2011г., е оставено в сила решението от 28.09.2010г. по гр.д. № 54644 от 2009г. на СРС, поправено относно датата с решение от 06.01.2011г. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че за периода от 15.08.2008г. до 04.12.2009г. работодателят е в забава за издаването на процесните документи, удостоверяващи факти от трудовото правоотношение на ищеца, но не е установена връзка между тази забава и отпускането на пенсия от 09.04.2010г., а не от по – ранен момент. Приел е, че не може да се поставя въпрос за пропусната полза от неполучена пенсия заради издадени на 03.12.2009г. и получени на 04.12.2009г. удостоверения за стаж и доход, щом правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст /ПОСВ/ е придобито на 09.04.2010г. Този извод за липса на пропусната полза е счел за обоснован и при съобразяване на нормата на чл.94, ал.1 КСО, съгласно която пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за ПОСВ – от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото ( а в случая такова е било подадено преди придобиването), съответно от прекратяване на осигуряването, а ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. Съобразно изложеното е счел претенцията за присъждане на обезщетение за пропусната полза – неполучена пенсия за 1 месец в размер на 500 лв., за неоснователно. Обосновал е извод за неоснователност и на иска за заплащане на обезщетение в размер на 800лв. тъй като не е установена връзка между неиздаването на документи за осигурителен доход и стаж и невъзможността за започване на работа, съответно за пропускане на доход от трудово възнаграждение. Счел е, че не е доказано в процеса, че ищецът е имал възможност, но не е могъл да постъпи на друга работа и да получава трудово възнаграждение, при положение че разполага с трудовата си книжка – основният удостоверителен документ за трудовото правоотношение (чл.349 КТ). В тази връзка е отчел, че самият ищец по същество е поддържал, че невъзможността за започване на работа произтича не от факта, че не е разполагал с исканите от него документи, а е причинена от посещенията при ответника – работодател, с цел проверка дали документите са издадени. Отбелязано е от въззивния съд и обстоятелството, че ищецът претендира за един и същ период пропусната полза едновременно от неполучена пенсия и от неполучена заплата, а същевременно не е доказан пропуск да се получат тези облаги поради несвоевременното издаване на документите за доход и стаж. Съдът е приел за неоснователен и третия иск за главното вземане от 20 000 лв. Приел е, че не са установени твърдените неимуществени вреди, причинени от несвоевременно неиздаване на документите, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, че не са събрани доказателства, въпреки указанията на първоинстанционния съд за тежестта на доказване, която пада върху ищеца, както и , че документът, наименован „изявление за съда” с автор К. К. , съдържа свидетелски показания, които се събират чрез разпит пред съда по определен от процесуалния закон ред, поради което няма доказателствена стойност посредством него да се установят твърдените от автора му обстоятелства, а доказва единствено, че изхожда от соченото за негов автор лице (чл. 180 ГПК). Предвид извода за неоснователност на главните претенции и счел за неоснователни и акцесорните такива.
ПО КАСАЦИОННА ЖАЛБА вх.№12069/03.02.2012г.:
Предмет на касационната жалба е въззивно решение на Софийски градски съд от 15.12.2011г., постановено по в.гр.д. № 10252 по описа за 2011г. в неговата цялост.
Тази жалба срещу решението в частта, с която съдът се е произнесъл по исковете на касатора за присъждане на обезщетения за имуществени вреди – пропуснати ползи – неполучена пенсия за 1 месец в размер на 500 лв., и неполучено трудово възнаграждение в размер на 800 лв. ведно със законната лихва върху тях от датата на подаване на исковата молба, както и за присъждане на мораторните лихви върху главниците, акумулирани преди 07.12.2009г., начиная от 24.11.2009г. , в размери съответно 2, 06 лв. за първата главница, 3, 30 лв. за втората главница, е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Предявените искове са с правно основание чл. чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ с цена съответно 500лв. и 800лв. и акцесорни с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД с цена съответно 2, 06 лв. и 3, 30 лв. Достъпът до касация в частта на тези искови претенции е изключен поради предвиденото ограничение с чл.280 ал.2 ГПК. Предвид изложеното касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане, а производството в същата част да се прекрати.
Касационната жалба срещу решението в останалата обжалвана част досежно претенцията за неимуществени вреди в размер 20000лв. и акцесорната такава в размер 82, 52 лв. е постъпила в срока по чл.283 ГПК,процесуално допустима е, а по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК по следните съображения:
Касаторът в приложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК, приподписано от адв.М., е посочил, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. С поред касатора това са въпросите, засягащи : 1/ “неиздаване в срок от ответниците на изрично поискани документи и възможността да му се нанесат или не нанесат имуществени и неимуществени вреди”; 2/ “възможността решението на въззивния съд да е обжалваемо или не по исковете за имуществени вреди в общ размер 1300лв. при подадена искова молба на 07.02.2009г. и въззивна жалба на 09.11.2012г.”; 3/”как обжалваното въззивно решение кореспондира с присъдените разноски на първа инстанция и следва ли или не въззивният съд да се произнесе по възражението за анулиране на присъдените в първата инстанция разноски”; 4/”как въззивното решение кореспондира с присъдените разноски за въззивното производство”; 5/” за възможността при налично неиздаване в срок и забава на поисканите документи за осигурителен стаж и осигурителен доход да се нанесат или не нанесат имуществени вреди”; 6/” за възможността въззивният съд да се произнесе или да не се произнесе по искането за имуществени вреди след като този въпрос зависи от правилния изход на друго дело”; 7/ “ дали следва при доказано неиздаване на поисканите документи , при заключение на съда за отхвърляне на исковете, да бъде осъден или не да заплаща разноски на ответниците за адвокатски хонорар за първа и за втора инстанция”; 8/”дали може юридическо лице – работодател, и неговият ръководител-директор чрез нарушаване на законодателството да превърнат това нарушаване в печеливш бизнес чрез събиране на адвокатски разноски от отхвърлени искове, предявени от тези, спрямо които са нарушили законодателството”; 9/ “дали може юридическо лице – работодател, и неговият ръководител-директор чрез нарушаване на законодателството да се домогнат до решение с присъждане на разноски и дали това решение е такова, че факт като този – нарушаването на императивен текст от законодателството, следва да води като резултат да не се повтаря повече такова нещо или обратното – да води до толериране и насърчаване от съда на такива явления”; 10/дали може или не да са валидни, допустими ненищожни и правилни решения, които са произнесени извън сроковете по чл.235 ал.5 ГПК”; 11/ “ този въпрос засяга възможността да не се издадат в срок поисканите документи за осигурителен стаж и осигурителен доход и дали може или не да не се нанесат неимуществени вреди от този факт на забава”;12/ “относно отказа на въззивния съд да бъдат призовани посочените свидетели след като са изтъкнати причините, поради които същите не са посочени и призовани от първата инстанция и възможността да има правилно или неправилно решение при тези обстоятелства; 13/ “относно отказа на въззивния съд да призове като свидетел доц.д-р К. във връзка с гласно потвърждение на неговото писмено изявление, представено пред първата инстанция” и 14/ “ може ли да има правилно решение като въззивният съд може да заяви, че претенциите за вреди са по чл.226 ал.1 т.1 КТ,а да обосновава решението си по пътя на чл.226 ал.2 КТ”. С така поставените в изложението въпроси не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не са поставени конкретни правни въпроси съгласно разясненията в TP № 1/19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1, а е посочено по същество оплакване за неправилност и необоснованост на въззивното решение, несъгласие с правните изводи на съда, оплакване за допуснати нарушения на процесуалните правила. Приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е обосновано и с оглед на разясненията относно допълнителните основания по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, дадени с цитираното по – горе тълкувателно решение на ОСГКТК, т. 4, поради което не са обосновани и допълнителни основания за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
И в приложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК, подадено от адв.М., също не са посочени конкретни материалноправни и процесуалноправни въпроси, а са изложени единствено оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, за несъответствие между фактическите изводи на съда и установеното от събрания доказателствен материал, за неправилно интерпретиране на данните по делото поради несъобразяване с логическите, опитните и научните правила, което е довело и до формиране на неправилни правни изводи.
Следва да се има предвид, че уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. В случая подадената касационна жалба не съдържа такова изложение , а само формално позоваване на нормата на чл.280 ГПК.
И двете изложения не съдържат изобщо формулирани правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието им представлява неуспешен опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Посочените в изложението “въпроси” представляват по своята същност доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение, които са относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи следното: В представеното изложение,подадено от адв.М., не само не е формулиран материално правен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, но не е извършено и позоваване на задължителната практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на която да противоречи разрешението на процесуалноправни или материалноправни въпроси, дадено с обжалваното решение. Не е извършено и позоваване и на влезли в сила съдебни актове на съдилищата по граждански дела, в т. ч. и на съдебни актове на състави на гражданската колегия на ВКС, в които да са разрешавани противоречиво такива въпроси при разглеждането на аналогични казуси /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/. В тази връзка приложените към това изложение съдебни актове няма данни да са влезли в сила, съдържат произнасяне по иск с правно основание чл.226 ал.1 т.1 КТ, но касаят съвсем различна фактическа обстановка и не могат да обосноват извод за противоречиво разрешаване на въпроси, в твърдения от касатора смисъл. Касаторът не е обосновал и тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. Касаторът и в двете приложени изложения не е обосновал такива предпоставки, а и те не са налице в случая.
В обобщение не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд от 15.12.2011г., постановено по в.гр.д. № 10252 по описа за 2011г., по касационна жалба вх.№12069/03.02.2012г.
ПО КАСАЦИОННА ЖАЛБА вх.№83164/06.08.2012г.:
Предмет на касационната жалба е решение на Софийски градски съд от 23.07.2012г., постановено по в.гр.д. № 10252 по описа за 2011г., с което е оставено без уважение искането на Р. Г. С. за допълване на решението от 15.12.2011г. в.гр.д. № 10252 по описа за 2011г. като се постанови отмяна на първоинстанционното решение в частта на присъдените в полза на ответниците разноски за производството пред СРС.
За да постанови този резултат СГС е приел, че с основното решение се е произнесъл по целия спорен предмет като е потвърдил решението на първата инстанция , с което исковете на ищеца са отхвърлени като неоснователни, тоест изходът на спора във въззивната инстанция е изцяло в полза на ответниците по жалбата, поради което и не е имало причина за пълна или частична отмяна на решението на първата инстанция в частта за разноските. Посочил е, че отговорността за разноските е обусловена от изхода на делото, както и , че при отхвърляне на исковете не по вина на ответника, последният има право да му бъдат присъдени сторените такива. Съобразно изложеното е обосновал извод, че не е налице непълнота на съдебното решение от 15.12.2011г. в посочения от молителя смисъл, както и ,че чрез производството по чл.250 ГПК молителят по същество цели не допълване на решението , а постановяване на нов съдебен акт с обратен резултат,което е недопустимо. Съобразно този извод е оставил искането по чл.250 ГПК без уважение.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, от надлежно конституирана страна с правен интерес от предприетото процесуално действие и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, процесуално допустима е, а по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК по следните съображения:
Във връзка с подадената касационна жалба е подадено от адв.М. изложение на основанията по чл.280 ГПК с вх.№ 102194 от 10.10.2012г., което с оглед съдържанието си е относимо единствено към въззивното решение от 15.12.2011г. и бе обсъдено от настоящия състав по-горе в настоящото определение. С разпореждане на администриращия жалбата съд от 11.10.2012г. на касатора чрез адв.М. е указано, че изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК следва да се отнася до обжалваното решение, постановено по реда на чл.250 ГПК, както и, че по отношение на основното решение към подадената касационна жалба вече е депозирано такова изложение. В изпълнение на тези указания адв. М. е депозирала ново изложение Вх№108902 от 24.10.2012г. В същото отново е е изложила съображения, че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на основното въззивно решение. Липсва формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за формиране на решаващите изводи на съда в обжалвания съдебен акт,постановен в производството по чл.250 ГПК, а са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на основното решение и твърдение за противоречието му с практиката на Европейския съд. Предвид на това не е налице общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване, поради което и не се дължи произнасяне относно наличието на специфичните такива по чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК.
Предвид изложеното не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд от 23.07.2012г., постановено по в.гр.д. № 10252 по описа за 2011г. в производство по чл.250 ГПК, по касационна жалба вх.№ 83164/06.08.2012г.
ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, инкорпорирана в касационна жалба вх.№83164/06.08.2012г.:
Производството е по чл.274 ГПК.
Предмет на частната жалба е определение от 24.07.2012г. на СГС, постановено по в.гр.д.№ 10252 по описа за 2011г., с което е оставено без уважение искането на Р. Г. С. за изменение по реда на чл.248 ГПК на решението от 15.12.2011г. в.гр.д. № 10252 по описа за 2011г. в частта му за присъдените в полза на ответниците разноски за въззивното производство.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение констатира, че в това производство се поставят въпросите по кой ред се обжалва определение на въззивен съд за изменение на въззивното решение в частта за разноските- по реда на чл.274 ал.2 ГПК или по реда на чл. 274 ал.3 т.2 ГПК, дали е допустимо да се иска изменение на съдебното решение в частта за разноските при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, както и за начина на доказване на плащането на разноски за адвокатско възнаграждение. По тези въпроси е образувано и е висящо т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Това е основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на настоящото производство в частта на подадената частна жалба вх.№83164/06.08.2012г. до приемане на тълкувателно решение по посоченото дело.
Съобразно изложеното атакуваното решение не следва да се допуска до касационна проверка. Предвид изхода разноски за касатора не се следват, а в полза на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят действително сторените и удостоверени такива в размер по 910лв. за всеки от тях.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба вх.№12069/03.02.2012г. на Р. Г. С., подадена чрез адв.Л. М., против решение на Софийски градски съд от 15.12.2011г., постановено по в.гр.д. № 10252 по описа за 2011г., в обжалваната част, с която съдът се е произнесъл по исковете на Р. Г. С. против Институт по електрохимия и енергийни системи при Българска академия на науките (ИЕЕС) и З. Б. С. по чл.226 ал.1 т.1 КТ за присъждане на обезщетения за имуществени вреди – пропуснати ползи – неполучена пенсия за 1 месец в размер на 500 лв., и неполучено трудово възнаграждение в размер на 800 лв. , ведно със законната лихва върху тях от датата на подаване на исковата молба, както и по чл.86 ЗЗД за присъждане на мораторните лихви върху главниците, за времето от 24.11.2009г. до 07.12.2009г., в размери съответно 2, 06 лв. за първата главница и 3, 30 лв. за втората главница.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1324/2012г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето отделение, в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 15.12.2011г., постановено по в.гр.д. № 10252 по описа за 2011г. в останалата част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Софийски градски съд от 23.07.2012г., постановено по в.гр.д. № 10252 по описа за 2011г. в производство по чл.250 ГПК.
ОСЪЖДА Р. Г. С. да заплати на Институт по електрохимия и енергийни системи при Българска академия на науките и на З. Б. С. по 910лв. деловодни разноски, сторени в касационното производство.
СПИРА производството по гр.д.№1324/2012г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, в частта на подадената частна жалба вх.№83164/06.08.2012г. до приемане на тълкувателно решение по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Определението, с което касационната жалба на Р. Г. С. с вх.№12069/03.02.2012г. се оставя без разглеждане,както и същото в частта, с която се спира производството по делото, може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на това определение.
Определението в частта, с която не се допуска касационно обжалване и в частта на присъдените разноски, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: