О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
гр. София 30.01.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 26 януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2719 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата М. К. М., чрез адв. В. С. срещу решение № 4/10.02.2014 г. по в.гр.дело № 378/2013 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 84/25.09.2013 г. по гр.дело № 3/2013 г. на Ямболския окръжен съд, с което жалбоподателката е осъдена на основание чл.59 ЗЗд да заплати на ЗК”П.” [населено място], [община], обл.Я. сумата 103 102.80 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 28.12.2012 г. до окончателното изплащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати сумата 6088.25 лв. мораторна лихва за периода от 01.06.2012 г. до 28.12.2012 г.
Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите: 1 достатъчно ли е голословно отричане на перфектен документ за плащане като основание за уважаване на иск по чл.55 ЗЗД, 2. следва ли при иск за връщане на дадено без правно основание/чл.55, ал.1,пр.1 ЗЗД/ и наличие на платежни документи с посочено в тях основание за плащането да бъде открито производство по чл.193 и сл. ГПК за оспорване на основанието, обективирано в тях, 3. върху кого е тежестта на доказване при наличие на правно валиден документ, уреждащ облигационни отношения, 4. действително плащане при отношения на лице, в качеството му на едноличен търговец по сметката му на физическо лице неправилно плащане ли е при липса на възражение от същия и подлежи ли на връщане даденото, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба ЗК”П.” [населено място], чрез адв. Д. А. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение Бургаският апелативен съд се е произнесъл по предявени искове с пр. осн. чл. 59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, според които предявеният иск с пр.осн.чл.59 ЗЗД от ЗК”П.” [населено място] срещу жалбоподателката е основателен. Първоинстанционният съд е приел, въз основа на приложените по делото писмени доказателства и заключения на СИЕ – първоначално и допълнителни, че с платежни нареждания от собствена банкова сметка на ЗК”П.” [населено място] са преведени суми по лични сметки на жалбоподателката-ответник М. К. М. както следва – в О. клон Я. от 16.09.2011 до 23.03.2012 г. общо в размер на 57 620 лв., в [фирма] от 08.12.2011 г. до 07.03.2012 г. общо в размер на 20 090 лв. и в „Б. Д.” [населено място] от 10.10.2011 г. до 23.03.2012 г. общо в размер на 25392.80 лв. Прието е, че в платежните нареждания за получател са отразени имена на търговци, а изписаната банкова сметка на получателя е лична сметка на жалбоподателката-ответник, съответно в О. клон Д. Я., в [фирма] и в „Б. Д.” [населено място]. Прието е въз основа на заключението на СИЕ, че сумите са постъпили по личната сметка на жалбоподателката и реално са изтеглени от нея, че в счетоводството на ищеца-ответник по жалбата извършения превод на суми е осчетоводено от ищеца, като е извършено отбелязване по съответната сметка.
С обжалваното решение са възприети и правните изводи на първоинстанционния съд. Последният е приел, че са установени предпоставките на чл. 59 ЗЗД – установено е обогатяване на ответницата жалбоподател със сумата 103 102.80 лв. и обедняване със същата сума на ищеца ЗК”П.”, съответно наличие на причинна връзка между тях. Прието е, че ищецът е превел от собствената си банкова сметка суми в общ размер на 103 102.80 лв. по лични сметки на ответницата в [фирма] Я., в О. Я. и „Б. Д.” [населено място], като в платежните нареждания за получател са изписани имена на търговци, а отразената банкова сметка на получател е личната сметка на ответницата-жалбоподател. Приел е, че нито ищеца, нито ответницата са въвели твърдения за наличие на търговски отношения между ищеца и отразените търговци в платежните нареждания, че ответницата, чиято е доказателствената тежест не е ангажирала доказателства за наличие на основание за получаване на сумите. С оглед на това е изведен извода, че ответницата се е обогатила със сумата 103 102.80 лв. и дължи връщането й на ищеца, че искът е основателен до този размер. В останалата част до пълния предявен размер от 114 702.80 лв. съдът е приел, че искът е неоснователен. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Приет е за основателен и акцесорният иск с пр.осн.чл.86 ЗЗД в размер на сумата 6088.25 лв. изтекла лихва за забавено плащане на главницата за периода от 01.06.2012 г. до 28.12.2012 г. За разликата над този размер до 6828.51 лв. съдът е приел, че искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
Въззивният съд е приел, че в съответствие с разпоредбите на чл. 154 ГПК първоинстанционният съд е разпределил тежестта на доказване на значимите за спора факти и обстоятелства. Прието е, че ответницата-жалбоподател в писмения си отговор по чл.131 ГПК не е навела твърдение за наличие на основание, съответно не е доказала съществуването му за получаване на процесната сума. Преценено е за ирелевантно възражението, въведено от ответницата, че ищецът не е представил доказателства, че за процесните плащания по отношение на него са отправени претенции от посочените в платежните нареждания търговци. За да направи извода съдът е взел предвид, че ответницата не е доказала наличие на основание за обогатяването си, съответно липсата на възражение от същата, че с получените суми са погасени задължения на кооперацията-ищец към други търговци.
При тези съображения въззивният съд е направил решаващия извод за основателност на исковите претенции в размерите посочени по-горе и е потвърдил първоинстанционното решение в уважените части на предявените искове.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия и трети въпроси, поставени в изложението – достатъчно ли е голословно отричане на перфектен документ за плащане като основание за уважаване на иск по чл.55 ЗЗД и върху кого е тежестта за доказване при наличието на правно валиден документ, уреждащ облигационни отношения. Всеки от тези въпроси е формулиран общо и не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. За да е правен въпросът същият следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по настоящото дело. Поставеният правен въпрос следва да е ясен и точен, и да е обусловил конкретните правни изводи на съда по делото. Посочените въпроси са поставени общо и схематично, без да са съобразени с конкретния предмет на спора, разрешен с обжалваното въззивно решение, съответно с приложимата правна норма. С оглед на това съдът намира, че въпросите не са правни и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1, т.3 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втори и четвърти въпроси, формулирани в изложението. Съдът преценява, че същите не представляват правни въпроси по смисъла на тълкуването, дадено в т.1-ва от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Според това тълкуване правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Всеки от въпросите – по п.2-ри и п.4-ти не е разрешен в обжалваното въззивно решение и не е обусловил правните изводи на съда по делото. Следователно всеки от тях не е правен въпрос и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставката, визирана в чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателката М. К. М..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 4/10.02.2014 г. по в.гр.дело № 378/2013 г. на Бургаския апелативен съд по касационна жалба вх. № 2117/13.03.2014 г., подадена от ответницата М. К. М. от [населено място], Я. област, чрез адв.В. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: