О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
София, 23.02. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 65/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Т” Е. със седалище в с. Т., обл. Пловдивска, срещу определение № 724 от 18.12.2009 г., постановено по ч. т. д. № 598/2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на „Т” Е. против определение № 2* от 10.07.2009 г. на Пловдивски окръжен съд.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа доводи, че обжалваното пред тричленния състав на Върховния касационен съд определение на Пловдивски окръжен съд има преграждащ характер спрямо развитието на делото, поради което подлежи на обжалване с частна жалба по силата на изричната разпоредба на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Ответникът по частната жалба „С” Е. не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното :
Частната жалба процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване при предпоставките на чл.274, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение тричленен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, е оставил без разглеждане частната жалба на „Т” Е. срещу определение на Пловдивски окръжен съд по ч. гр. д. № 1819/2009 г., с което е отменена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по заявление на „Т” Е. срещу „С” Е. в производството по гр. д. № 4606/2009 г. на Пловдивски районен съд, поради ненадлежното й връчване на длъжника. Определението е постановено по повод молба на длъжника „С” Е. , с която е поискана отмяна на заповедта за изпълнение поради твърдяно ненадлежно връчване и при изрично позоваване на предпоставките по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК.
За да остави без разглеждане частната жалба, тричленният състав на Първо отделение на Търговска колегия при Върховния касационен съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като определението на въззивния съд по чл.423, ал.1 от ГПК не подлежи на касационно обжалване. Недопустимостта на обжалването е аргументирана с липсата на изрично предвиден в закона процесуален ред за обжалване, с правомощията на въззивния съд в производството по чл.423 от ГПК за разглеждане на възражения срещу заповеди за изпълнение и с последиците от приемане на възражението по чл.423 от ГПК за основателно. Посочените обстоятелства са мотивирали съда да направи извод, че обжалваното определение няма прекратителен характер по см. на чл.274, ал.2 вр. с ал.1, т.1 от ГПК и не притежава белезите на съдебен акт, с който се дава разрешение по същество на друго производство /в случая – на заповедното/ по см. на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитивно в чл. 274, ал. 3 от ГПК. По силата на цитираната разпоредба, на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/. В останалите случаи определенията на въззивните съдилища могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд, когато са постановени при условията на чл.274, ал.1 от ГПК.
Пред тричленния състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, е обжалвано определение на въззивен съд, постановено по повод възражение по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение, издадена на основание чл.410 от ГПК. Производството е инициирано от длъжника „С” Е. с молба, в която е поискана отмяна на заповедта за изпълнение, но това не променя правната същност на искането, с което е бил сезиран въззивният съд. Обстоятелствата, на които е основана молбата – ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение, обосновават несъмнен извод, че по същността си молбата съставлява възражение на длъжника срещу заповедта за изпълнение, подадено на основание чл.423, ал.1, т.1 от ГПК. Правните последици от подаване на основателно възражение по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК са регламентирани в чл.423, ал.3, изр.1 и 2 във вр. с чл.423, ал.3 от ГПК – при установяване, че заповедта за изпълнение не е надлежно връчена на длъжника, въззивният съд приема възражението, изпълнението на издадената заповед се спира и разглеждането на делото продължава пред първоинстанционния съд с указания към заявителя по чл.415, ал.1 от ГПК.
Преценявайки правомощията на въззивния съд в производството по чл.423, ал.3 от ГПК и правните последици на акта, с който съдът приема възражението на длъжника по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, настоящият състав намира, че постановеното по реда на чл.423 от ГПК определение не подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд. Обжалваемостта на определението не произтича от разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК – обжалването не е изрично предвидена в закона и определението няма преграждащ характер спрямо развитието на делото, доколкото не слага край на разглеждането му. Независимо от непрецизната юридическа формулировка в диспозитива на определението на Пловдивски окръжен съд, в който е употребен израза „отменя заповед за изпълнение”, вместо „приема възражението на длъжника срещу заповед за изпълнение”, произтичащите от съдебния акт правни последици са изрично посочени в чл.423, ал.3, изр.2 вр. с ал.3 от ГПК – спиране изпълнението на заповедта по чл.410 от ГПК и продължаване на делото от първоинстанционния съд с указания по чл.415 от ГПК. Касационното обжалване не може да бъде обосновано и с предпоставките на чл. 274, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК поради факта, че определението не е постановено по повод частна жалба срещу преграждащо определение на първоинстанционен съд /т.1/ и не дава разрешение по същество на конкретното заповедно производство /или на друго свързано с него производство/, респ. не се слага край на развитието му /т.2/, тъй като не рефлектира върху самото изпълняемо право, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Предвид изложените съображения, настоящият състав приема, че обжалваното определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, с което частната жалба на „Т” Е. е оставена без разглеждане като процесуално недопустима поради необжалваемост на атакуваното с нея определение на Пловдивски окръжен съд, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 724 от 18.12.2009 г., постановено по ч. т. д. № 598/2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :