3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
София, 21.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Костадинка Арсова
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1926 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С решение №301,постановено на 08.11.2012г. от тричленен състав на ВКС, ІІІ ГО по гр.д.№772/2012г. и имащо в тази част характер на определение,е оставена без разглеждане молбата на И. П. Т. за отмяна по реда на чл.304 ГПК на влязлото в сила решение №550/03.04.2012г. по гр.д.№562/2012г. на Пловдивския окръжен съд,с което след отмяна на решение №39/06.01.2012г. по гр.д.№12014/2010г. на Пловдивския районен съд е уважен предявеният от [фирма]-гр.П. срещу И. П. Т. иск с правно основание чл.422,ал.1 ГПК за признаване за установено,че И. П. Т. дължи на дружеството сумата 777.64лв.,представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2006г. до 30.09.2009г. и 148.67лв. мораторна лихва за периода 01.06.2006г. до 20.05.2010г.,за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Съдебният акт е обжалван от И. П. Т. с оплаквания, че същият е неправилен и незаконосъобразен и искане да бъде отменен и делото бъде върнато за продължаване на процесуалните действия от момента на подаване на заявление. Поддържа,че обжалваният от него съдебен акт противоречи на решение №165 на ВКС от 13.01.2012г. по т.д.№1114/2010г. Излага съображения,че в заповедното и исковото производство е посочен като единствен длъжник като не са представени доказателства за собственост или ползване на апартамента със съответен абонатен номер,като през исковия период е бил ползувател на имота наред със съпругата си и притежава ? ид.част от вещното право върху имота, поради което дължи до ? от присъдената сума. Поддържа също така,че неправилно е прието,че сумите са дължими поради тяхното доказване,като излага съображения по основателността на предявения срещу него иск.
Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода,че подадената от И. П. Т. молба за отмяна е недопустима,тричленният състав на ІІІ ГО на ВКС е приел,че същият не е активно процесуалноправно легитимиран да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.304 ГПК,тъй като не е трето неучаствало по делото лице-същият е бил главна страна в производството по гр.д.№562/2012г. на Пловдивския окръжен съд и решението,чиято отмяна се иска,е постановено по отношение на него.
Така изложените съображения за недопустимост на подадената от И. П. Т. молба за отмяна следва да бъдат споделени изцяло по причина,че по реда на чл.304 ГПК отмяна на влязло в сила съдебно решение може да иска само лице,спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото. Участвалите в производството по делото лица могат да искат отмяна на влезлия в сила съдебен акт само при наличието на основанията,предвидени в чл.303 ГПК, дори в хипотеза на солидарна отговорност с неучаствало в производството по делото лице. В случая И. П. Т. е участвал в производството по гр.д.№562/2012г. по описа на Пловдивския окръжен съд, поради което,както е прието и в обжалвания съдебен акт,същият не разполага с процесуална възможност да иска отмяната на постановеното по делото решение по реда на чл.304 ГПК.
Изводът на тричленния състав на ІІІ ГО на ВКС е съобразен изцяло със заявеното с молбата за отмяна с вх.№20426/22.05.2012г.,в която И. П. Т. посочва като основание за отмяна единствено неучастието в исковото и в заповедното производство на неговата съпруга И. Д. Ж.. Поради това и останалите наведени в частната жалба доводи досежно наличието и на други основания за отмяна не следва да бъдат обсъждани,доколкото не касаят правомощията на настоящия тричленен състав-предмет на разглеждане и преценка за съответствие с разпоредбите на ГПК досежно допустимостта на производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения е само наличието на предпоставки за разглеждане по същество на подадената на 22.05.2012г. молба за отмяна.
И тъй като частният жалбоподател няма качеството “трето, неучаствало в исковото производство лице” по смисъла на чл.304 ГПК, обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
По изложените съображения Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №301/08.11.2012г.,постановено по гр.д.№772/2012г. от тричленен състав на ІІІ ГО на ВКС в имащата характер на определение негова част,с която е оставена без разглеждане молбата на И. П. Т. за отмяна по реда на чл.304 ГПК на влязлото в сила решение №550/03.04.2012г. по гр.д.№562/2012г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: