3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 140
Гр.София, 30.05. 2013 г
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията Л. Андонова гр.дело № 25 по описа за 2013 год и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по делото е образувано по касационна жалба на А. Д. А. и А. Р. А. чрез пълномощника им адв.С. И. срещу решение № 346 от 9.10.2012 г, постановено по гр.дело № 473/2012 г на Окръжен съд Добрич.С обжалваното въззивно решение съдът след частична отмяна на решение № 54 от 28.5.2011 г на Районен съд Добрич по гр.дело № 5946/2010 г е отхвърлил предявените от А. Д. А. и А. Р. А. срещу Ф. С. С. искове по чл.124 ал.1 от ГПК за установяване правото на собственост по давност върху сграда със застроена площ от 28 кв.м идентификатор ….. и пристройка с площ от 23 кв.м и идентификатор….. по кадастралната карта на [населено място].С решението си въззивният съд е потвърдил решение № 87 от 26.4.2012 г, постановено по гр.дело № 5964/2010 г, с което са отхвърлени като неоснователни предявените искове по чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по давност на ? ид.част от право на строеж върху общинско място с площ от 238 кв.м в [населено място], на [улица], представляващо поземлен имот с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място].
Ответникът по касация Ф. С. С. чрез пълномощника си адв.Ю. О., счита че подадената касационна жалба е процесуално недопустима предвид хипотезата на чл.280 ал.2 от ГПК.
Предявените искове са с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.Исковата молба е подадена на 29.11.2010 г при действието на чл.69 ал.1 т.2 от ГПК, съгласно която по искове за собственост и други вещни права върху имот размерът на цената на иска се равнява на данъчната оценка на имота.Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена на 15.11.12 г.
Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК /ДВ бр.100/2010 г/ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела, с цена на иска до 5 000 лв.
Видно от съдържащото се на л.6 от първоинстанционното дело удостоверение изх.№ [ЕГН] от 16.11.2010 г данъчната оценка на имота възлиза на сумата 2672 лв, която в настоящия случай представлява цена на иска-т.е същата е под законоустановения минимум за допускане на касационно обжалване.
Цената на иска се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото. След този момент посочената от ищеца или определената от съда в случай на несъответствие цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл. 214 ГПК, или при частично оттегляне, или отказ от иска по чл. 232 и 233 от ГПК.
По изложените съображения касационната жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
В. от горното Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима подадената от А. Д. А. и А. Р. А. касационна жалба рег.№ 6959/15.11.2012 г срещу въззивното решение № 346/9.10.2012 г по гр.дело № 473/12 г на Окръжен съд-Добрич.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.