5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
гр. София,05.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №1576 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. З. срещу решение №368 от 14.02.2019г. по т.д.№1244/2017г. на Софийски апелативен съд. С него след частична отмяна на решение №1953 от 10.11.2016г., постановено по т.д.№3722/2016г. на СГС, ТО, VI-20 състав, е отхвърлено възражение вх.№1012/16.02.2016г. на С. Г. З., срещу решение ЗБН 66-19 и ЗБН 66-500 от 21.01.2016г. на синдиците на „КТБ“ АД, в несъстоятелност, с което са оставени без уважение възражения вх.№ЗБН 66-19/21.08.2015г. и вх.№ЗБН 66-500/07.09.2015г. /последното, подадено чрез СГС по т.д.№ 7549/14, VI-4 състав, с вх. №103789/21.08.2015г./ на С. Г. З. срещу списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „КТБ“ АД, в несъстоятелност.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно. Касаторът поддържа, че въпросът за действителността на прихващането, извършено от цесионера „Е. 2000“ ООД с цедираното вземане, е неотносим към настоящия спор. Твърди, че към момента на сключване на споразумението /анекс/ от 12.06.2015г. за разваляне на договора за цесия цедираното вземане към „КТБ“ АД е било в патримониума на цесионера „Е. 2000“ ООД, тъй като задължението на дружеството към „КТБ“ АД /н./ нито тогава -26.11.2014г., нито до момента е било погасявано до размера на вземането му от 128 707 лева.
Касационният жалбоподател е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обуславящи изхода на спора: 1.Как следва да се прилага нормата на чл.59 от ЗБН? 2. В тази връзка може ли да бъде развален/ прекратен договорът за цесия на основание чл.87 от ЗЗД като настъпят последиците на чл.88 от ЗЗД в случаите, когато длъжникът не е направил прихващане с вземането на цедента и задължението на цесионера и вземането на цедента е било в патримониума на цесионера в момента на разваляне на договора за цесия? По двата въпроса поддържа наличието на допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като твърди,че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото с оглед противоречивата практика на съдилищата.
Ответникът КТБ“ АД /н./, чрез лицата, упражняващи правомощията на синдик, с писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК моли касационната жалба да не бъде допускана до разглеждане по същество, поради липсата на основания за достъп до касационно обжалване, евентуално – решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени първоинстанционното решение, съставът на САС е приел за установено: наличието на облигационно отношение по договор за банков депозит, възникнало между С. Г. З. и „КТБ“ АД /н./, по което дължимата главница възлиза на 128 707 лв.; сключването на договор за цесия от 12.05.2014г., по силата на който З. прехвърля на „Е. 2000“ ООД процесното вземане; отправянето от цесионера до банката на изявление за прихващане, достигнало до знанието на банката на 26.11.2014г.; сключването на анекс от 12.06.2015г. между цедента и цесионера относно преуреждане на отношенията във връзка с цедираното вземане. Посочил е, че с решение №1344/25.07.2016г., постановено по т.д. №3608/2015г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав, влязло в сила на 15.05.2018г., са отхвърлени предявените от синдиците на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ срещу „Е. 2000“ ООД искове с правно основание чл.3, ал.3 от ЗБН и чл.59 ал.3 от ЗБН, за установяване недействителността на извършени прихващания, обективирани в изявление вх.№ № 11342/06.11.2014г., 11343/06.11.2014г., 11370/06.11.2014г., 11373/06.11.2014г. и 12306/26.11.2014г. за сума общ размер на 1 471 900,84 лв. С влязлото в сила съдебно решение е прието, че процесните договори за цесия са валидни и изявленията за прихващане са произвели действието си спрямо длъжника „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ с получаване на уведомленията на 06.11.2014г. и 26.11.2014г., поради което предявените искове са отхвърлени. Въззивният съд е направил извод, че тъй като според влязлото в сила съдебно решение към 26.11.2014г. направеното изявление за прихващане от страна на „Е. 2000“ ООД на негово задължение към банката с процесното вземане, придобито с договор за продажба на вземане от 12.05.2014г., е породило действие по отношение на банката, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД, чл.103 от ЗЗД и чл.104 от ЗЗД, и със същото е погасено вземане на банката към дружеството до размера на процесната сума от 128 707 лв., т.е. след 26.11.2014г. вземането в размер на 128 707 лв. не е съществувало в патримониума на дружеството – цесионер, следователно анексът от 12.06.2015г. към договора за продажба на вземане от 12.04.2014г. не е породил действие, и възражението по чл.66, ал.6 от ЗБН на С. Г. З. се явява неоснователно.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал. 1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият въпрос в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е хипотетично формулиран и не отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. Макар и изходът на производството по иска по чл.59 ал.3 от ЗБН да е приет от въззивния съд за обуславящ за настоящия спор, съдът не е обсъждал предпоставките за основателността на този иск и не е изразил самостоятелно становище по тях, а е зачел силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение №1344/25.07.2016г., постановено по т.д. №3608/2015г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав.
Вторият въпрос е свързан с предмета на спора, доколкото е обсъждан от въззивния съд, но формулировката му не съответства на решаващите изводи на съда. Въпросът изразява становището на касатора, че процесното вземане е било в патримониума на цесионера „Е. 2000“ ООД към момента на разваляне на договора за цесия, тъй като не е осъществено прихващане с това вземане. Съставът на САС е приел, че развалянето на договора за цесия на посочената от касатора дата – 12.06.2015г. не е породило действие, доколкото към този момент по силата на валидно извършеното изявление за прихващане от страна на „Е. 2000“ ООД на негово задължение към „КТБ“ АД /н./ вземането в размер на 128 707 лева не е съществувало в патримониума на цесионера, а със същото е погасено насрещно вземане на банката към „Е. 2000“ ООД до този размер. Тоест поставеният от касатора въпрос не се явява обуславящ за изхода на спора, доколкото не съответства на констатациите на въззивния съд за погасяване на цедираното вземане към момента на твърдяното от касатора разваляне на договора за цесия.
По поставения въпрос не е обосновано и допълнителното основание за достъп до касация. Съгласно задължителните разяснения в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. правният въпрос е „от значение за точното прилагане на закона“, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. От „значение за развитието на правото“ е произнасянето на ВКС, когато законите са непълни, неясни или противоречиви. Целта е да бъде създадена съдебна практика по прилагането им, респ. да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая твърдения за наличие на създадена задължителна съдебна практика, нуждаеща се от промяна или осъвременяване по причините и с целите, посочени в тълкувателното решение или за непълнота и противоречие в законите, налагаща създаването на съдебна практика по правните въпроси, не са изложени.
С Решение № 242 от 21.03.2019г. по т.д.№ 3097/2017г. на ВКС, ТК, І т.о., е прието, че действието на развалянето, респ. на прекратяването на договора за прехвърляне на вземания настъпва спрямо длъжника от момента, в който му е съобщено за това от цедента или от цесионера. Извършеното преди сбъдване на прекратителното условие от цесионера прихващане на цедираното вземане със съществуващи негови задължения към длъжника е релевантно за правата на цедента по отношение на цедираното вземане. При действителност на прихващането вземането се е погасило преди да настъпи прекратителното условие, поради което същото не може да се върне в патримониума на цедента и за последния не съществува възможност да търси изпълнението му от длъжника
Съобразявайки влязлото в сила решение №1344/25.07.2016г., постановено по т.д. №3608/2015г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав, с което са отхвърлени предявените от синдиците на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ срещу „Е. 2000“ ООД искове с правно основание чл.3, ал.3 от ЗБН и чл.59 ал.3 от ЗБН, като значимо за съществуването на претендираното от ищеца вземане, въззивният съд изцяло е възприел дадените в практиката на ВКС разрешения. Наличието на практика на ВКС, с която въззивното решение е съобразено изключва допълнителното основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото не е направил искане за това.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №368 от 14.02.2019г. по т.д.№1244/2017г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.