3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
София, 09.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №269/2016 година.
Производството е по чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№143836/23.11.2015 г., подадена от адв. К. П. – процесуален представител на ответника по исковата молба УМБАЛ [фирма] – С., против въззивно решение №6857/12.10.2015 г. по гр.д.№6574/2015 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., II-Е въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 28.11.2014 г. по гр.д.№33649/2014 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 53 състав с което са уважени предявените от В. М. Н. от [населено място] против УМБАЛ [фирма] – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че в процесния случай е налице съкращаване в щата, поради което е обсъдила доводът за нарушение на чл.329 КТ, за който е стигнала до извод, че същият е задължителен, тъй като се касае за повече от една щатна бройка. Съдът е стигнал до извод, че при извършването на подбора трябва да бъдат включени всички лица, изпълняващи несъществено различаващи се трудови функции. За конкретния случай е прието, че подборът е извършен при неправилно определяне на кръга от лицата, които трябва да бъдат включени в него, а не само между тези, заемащи длъжността „електротехник, поддръжка на сгради“, а и тези, заемащи длъжността „електромеханик“. Изводът е обоснован с констатацията на съда за трудовите функции за двете длъжности не се различават съществено, като е посочено, че изискванията за заемането им като образование, техническа правоспособност, трудов стаж, да еднакви. Установено е и съвпадение на част от основните длъжности като възложеното задължение за съблюдаване на правилата за безаварийна и сигурна работа на електрооборудването на лечебното заведение. За несъществено е прието различието в задълженията за длъжността „електромеханик“ да осъществява контрол и поддръжка на дизел агрегата на болницата, извършването на ремонтни дейности по него, електрическата инсталация и ел. таблата, касаещи дизел агрегата. За еднаква е приета и изискващата се за двете длъжности правоспособност. Въз основа на това е направен краен извод, че в трудовите функции на заеманата от ищеца длъжност се включват всички функции за създадените на нейно място две длъжности, посочени по-горе. Въз основа на изложеното съдът е приел, че не следва да обсъжда по същество подбора по чл.329 КТ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се поставят следните въпроси: 1.Изхождайки от спецификата на предприятието – болница, следвало ли е работодателят да остави на работа лошо работещия служител, който създава рискове при изпълнение на основната дейност ?; 2.При извършване на подбор между служители, следва ли да се приеме безрезервно, че формалното наличие на квалификация/диплома и др./, е гаранция за качество на изпълнение при налични доказателства за обратното ?; 3. Какъв е способът за работодателя да разграничи добре от зле работещите служители, във връзка с с правото му да избере онези, които биха били в полза на предприятието, за да може да бъде подсигурена и гарантирана на обществото качествена медицинска помощ ?; 4. С оглед измененията в училищни структури в сферата на просветата и науката от 1980 г. насетне/вечерно обучение, С. и др. начини на обучение/, следвало ли е решаващият спора да извърши сравняване/приравняване на образователните степени по приложените дипломи на лицата участващи в подбора ?, и 5. Изхождайки, от една страна – обществената сфера на дейност, относима към конкретния случай, а именно – здравеопазването, а от друга страна – отговорността за предотвратяване на евентуални последствия от неефективната работа на служител, която създава предпоставки за риск при лечението на пациенти, кое следва да има приоритет при постановяване на съдебно решение – обществения интерес или интереса на отделната личност, в случая, работника ?.
Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация В. М. Н. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
От една страна, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените въпроси по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по тях изложението не отговаря на приетото с т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно цитираната точка „Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите“. В процесния случай касационният жалбоподател изобщо не е обосновал въпросите с разрешението дадено в посочената точка на тълкувателното решение.
От друга страна, въпросите са неотносими към въззивното решение, тъй като изводи по тях в него не са изложени, предвид факта, че съдът не е разгледал подбора по същество, което изрично е посочено във въззивното решение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №6857/12.10.2015 г. по гр.д.№6574/2015 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., II-Е въззивен състав, по касационна жалба, вх.№143836/23.11.2015 г., подадена от адв. К. П. – процесуален представител на ответника по исковата молба УМБАЛ [фирма] – С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: