ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 140
София, 01.02. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1593 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. М. В. от София, приподписана от адвокат, срещу въззивното решение на СГС от 03.ІХ.2009г. по в.гр.д. № 3171/2008г.
Ответникът по касационната жалба А. “М” София не е заявила становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е оставил в сила решението на СРС от 10.VІІ.2008г. по гр.д. № 15000/2007г., с което са отхвърлени предявените от С. В. срещу А. “М” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че заповедта за уволнението на ищеца му е връчена лично на 15.ІХ.2005г. по пощата с обратна разписка. Исковата молба е депозирана в съда на 29.VІ.2007г., т.е. след изтичането на двумесечния давностен срок по чл.358 ал.1 т.2 от КТ. С оглед на това е основателно възражението на ответника за изтекла погасителна давност, поради което предявеният иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е неоснователен, без да се обсъждат по същество наведените от ищеца основания за незаконност на уволнението му поради нарушения на чл.193, чл.194, чл.195 и чл.333 от КТ. С оглед този извод /липса на основната предпоставка – незаконност на уволнението/ като неоснователни са оценени и претенциите по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи произнасянето от въззивния съд по съществен материалноправен въпрос, без той да е формулиран, в противоречие с практиката на ВКС. Съдът неправилно приложили чл.344 ал.1, чл.194, чл.333 ал.1 и ал.7, чл.164, чл.165 и чл.330 ал.2 от КТ, не обсъдил всички съдържащи се в представените доказателства релевантни за спора факти. Сочат се едно решение на състав на ВКС и едно на СГС. Твърди се и наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като се сочи, че несъответствието се дължи и на нарушаване на правилата на формалната логика и на житейския опит.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 /тъй като е посочена незадължителна практика на състави на ВКС/ и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въпросът трябва да е съществен, като разрешаването му по различен начин трябва да води до различен изход по спора по делото.
В разглеждания случай касаторът не е формулирал въпросите от съществено значение за изхода на спора, по които въззивният съд се е произнесъл. Тъй като това е основната предпоставка за допускане на касационно обжалване, е невъзможна преценката за наличие на твърдяната противоречива практика на съдилищата по тези въпроси, обективирана в посочените и представени решения на ВКС и СГС, нито дали те са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Касационният съд няма правомощие да извлича служебно съществените въпроси, тъй като това би било в противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес и с правото на защита на противната страна. За пълнота следва да се отбележи още, че въззивният съд не се е произнесъл по приложението на чл.344 ал.1, чл.194, чл.333 ал.1 и ал.7, чл.164, чл.165 и чл.330 ал.2 от КТ, тъй като единственият му решаващ извод е предявяването на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ след изтичането на давностния срок по чл.358 ал.1 т.2 от КТ.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градскисъд, ВО, ІV-Б състав, от 30.ІХ.2009г. по гр.д. № 3171/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: