О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1400
София 18.11.2009г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 17 ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1337/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на отбраната, подадена от пълномощника юрисконсулт С. Н. , срещу въззивно решение № І* от 13.04.2009г. по в.гр.д. № 625/2008г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 1* от 25.07.2006г. по гр.д. № 2177/2005г. на Бургаския районен съд, с която Министерството на отбраната е осъдено да заплати на Ж. Д. Т. сумата 4669.04лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2002г. до 22.09.2004г.
Ответникът по жалбата Ж. Д. Т. в подадения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК от пълномощника му адв. М писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи иска въззивният съд е приел, че съобразно чл. 157 ЗОВСРБ когато военнослужещият изпълнява дежурство по график, за часовете над максималната продължителност на служебното време – над 12 часа, на него му се дължи допълнително възнаграждение. Въз основа заключението на вещо лице за положените дежурства и ползвани компенсации от ищеца за исковия период, и след приспадане на изплатена по заповед № 247/20.09.2004г. сума, съдът е приел искът за основателен за сумата 4669.04 лв.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът Министерство на отбраната се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като твърди, че въпросът дали ищецът е полагал извънреден труд вследствие на това, че е давал дежурства и не е бил компенсиран с почивки, се решава противоречиво от съдилищата. Прилага съдебни решения, на които липсва отбелязване, че са влезли в сила. Според касатора в част от решенията по сходни казуси съдът е приемал, че допълнителното възнаграждение е платено, а в други от тях, както и в обжалваното решение на БОС доказателствата за плащането му са игнорирани.
Върховният касационен съд намира, че не е налице соченият от жалбоподателя критерии за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Формулираният от жалбоподателя въпрос касае обосноваността на съдебния акт, без да поставя конкретен въпрос по прилагането на определена правна норма. Не се установява и противоречиво решаване на въпроса, тъй като само влезлите в сила съдебни актове формират съдебна практика. Както бе посочено приложените от жалбоподателя решения не са влезли в сила. Затова пък в две от приложените към отговора на ответника решения, които са влезли в сила – по гр.д. № 532/07г. и 174/07г. на БОС, сходни казуси са решени по същия начин както и от въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд. Ответникът не е представил доказателства за направени разноски поради което такива не се присъждат.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №. ІІ-50 от 13.04.2009г. по в.гр.д. № 625/2008г. на Бургаския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: