4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1402
София, 28.12.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №579/2011 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване , по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. А.,Г. С. А. и А. А. срещу решение от 154 от 15.12.2010г по гр.дело № 382/2010г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено решение №232 от 02.08.2010г на Разградски РС, уважен е бил иск срещу касаторите на основание чл. 30 ал.3 от ЗС да заплатят на ищцата П. И. И. полагаща се част от необходими и полезни разноски за ремонт на покривна конструкция и външни стени на съсобствен имот . В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи допуснато противоречие с практиката на Върховния касационен съд по процесуални въпроси: допустимо ли е назначаване на нова техническа експертиза от въззивния съд при наличие на четири приети технически експертизи на първа инстанция ,може ли съда да обоснове решението си на заключение ,в което не се съдържат данни по въпросите , за изясняването на които се изискват специални знания , длъжен ли е съда да възприеме заключението на вещо лице в случай на неоспорването му.Като процесуален въпрос се поставя и неизлагането на мотиви за установени факти и обстоятелства . Изтъкнатата съдебна практика по прилагането на чл. 157 ал.2 от ГПК (отм) е извън задължителната и по същество се поддържа основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК
В отговор ответницата по жалбата П. И. И. оспорва да е налице основание за допускане до обжалване ,претендира разноски
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изведени са няколко процесуалноправни въпроса , свързани с института на експертното заключение като доказателствено средство , но те нямат връзка с решаващите съображения на съда по делото.Решаващият съд е разполагал с няколко приети на първа инстанция експертни заключения ,изяснили вложените количества материали и видовете СМР ,спорна е била стойността на последните и оценката на труда.При наличие на заключение за стойността на материалите ,базирано на анализни цени по действащи справочници в строителството , както и на друго заключение , възприело като база платените в конкретни случай цени на материали , т.е по платежни документи и договор със строителя, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд относно приетото ,че за вземането на основание чл. 30 ал.3 от ЗС при необходимите разноски ,изразходвани за запазване на вещта,следва да се присъждат действително изразходваните средства .
Този извод на съда е по прилагането на материалния закон, той е собствен, а не поради възприемане изводи на вещо лице по технически въпрос . По естеството си същият е правен, а не по фактите или въпросите , за които са били ангажирани знанията на вещи лица и са приети заключенията им. Поставените от защитата процесуалноправни въпроси : допистимо ли е назначаване на нова техническа експертиза от въззивния съд ( в случая поискана след преклудиране на възможността за това и по вече изяснени от приетите заключения въпроси) при наличие на четири приети технически експертизи на първа инстанция , може ли съда да обоснове решението си на заключение , в което не се съдържат данни по въпросите , за изясняването на които се изискват специални знания , длъжен ли е съда да възприеме заключението на вещо лице в случай на неоспорването му и пр. , нямат роля при формирането на решаващия извод на съда по делото , нито са от значение за неговия изход . Въззивният съд се е позовал на чл. 272 от ГПК , изложил е и собствени мотиви по доказателствените и правни въпроси на спора. В обосновка на извода си коя стойност следва да се възприеме при установяване на разноските , РОС се е позовал на писмените доказателства ,а не на заключението на вещо лице, както счита защитата. Решаващата дейност не е в противоречие с изискването съдът да изложи мотиви (чл. 236 ал.2 от ГПК ) ,нито противоречи на приложената практика по чл.157 от ГПК (отм) , понастоящем чл. 195 – 203 от ГПК .
Ето защо Върховен касационен съд ,ІІІ г.о не приема довода за наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК
Искането на ответницата по жалбата П. И. И. за разноски в насотящето производство е основателно .
Воден от горното ВКС ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 154 от 15.12.2010г по гр.дело № 382/2010г. на Разградски окръжен съд
Осъжда С. В. А., Г. С. А. и А. В. А. да заплатят на П. И. И. сумата 150 лева разноски за настоящата инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .