3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1404
София, 10.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №901/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на „Р.- България ЕАД срещу решение №130 от 27.04.2012г. по гр.дело № 236/2012г.на Окръжен съд Велико Търново, с която е потвърдено решение от 17.12.2011г на Г. по гр.д № 702/20110г . Отхвърлени са предявен от банката иск за обявяване нищожност на отказ от наследство , заедно с обективно съединени осъдителни искове срещу наследниците на починалия длъжник,за заплащане на остатъка по банкови кредити и лихви .
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се сочи противоречие на обжалваното решение с установената практика на ВКС ,че отказът от наследство е недействителен ,когато преди извършването му наследниците са извършили действия ,недвусмислено афиширали намерението им да се считат наследници.Приложени са реш.№535/2011г по гр.д№92/2010г ІІ г.о на ВКС , практика по чл. 290 ГПК и реш.№ІІ-59-2010 по гр.д№808/2010 на Бургаски ОС с довод за основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК Поставя се въпрос „за преценка на съдържанието на чл. 235 КЗ” като се изразява тезата ,че при сключената застраховка „живот” с посочване на ползващи се лица „ наследниците”, те не могат да получат застрахователната сума , без да приемат наследството..Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по което правни доводи не са развити
Отговор не е постъпил
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Първият поставен в изложението правен въпрос, който е твърде общ и изразява възприетото в съдебната практика разбиране ,че ако наследството е било прието преди да бъде заявен отказа , същият е нищожен , няма връзка с решаващите съображения на съда по обжалваното решение и неоснователно се приравняват случаи , при които изводът за нищожност на заявен отказ от наследство е основан, или указан предвид установени предхождащи фактически или правни действия на наследника , с които „мълчаливо”, но недвусмислено се приема наследството (приложените реш.№535/2011г по гр.д№92/2010г ІІ г.о на ВКС , практика по чл. 290 ГПК и реш.№ІІ-59-2010 по гр.д№808/2010 на Бургаски ОС). В случая не са били доказани твърденията на ищеца за подобни действия, а в частност твърдението е за получаване на застрахователна премия ,като плащане, което също не е било доказано . Недоказано е останало и твърдението някой от отказалите се наследници по закон да е направил искане да получи плащане (което по конкретния застрахователен договор безспорно не им се следва), след настъпване на застрахователното събитие по сключената застраховка „Живот” в ЗК „У.” , с ползващо се лице ищцовата банка ,от което да последва извод за приемане на наследството. Решаващо е изтъкнато и това ,че макар в случая получаването на суми да е останало недоказано , съгласно чл.235 от КЗ застрахователната сума не влиза в наследството и ако ползващото се лице е наследник ,то има право да я получи , дори ако се откаже от наследството. Поставеният в тази връзка следващ въпрос „за преценка на съдържанието на чл. 235 КЗ” е неясно поставен ,по същество не е формулиран. Изразява се теза ,че ако по сключената застраховка „живот” за ползващи се лица са посочени наследниците, то те не могат да получат застрахователната сума, без да приемат наследството. Освен че е в пряко противоречие с ясното съдържание на закона , поддържаната теза не е довела и до формулирането на правен въпрос като общо изискване на чл. 280 ал.1 ГПК ., За да бъде правен въпросът , по който се сочи основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,по своето съдържание той следва да е свързан със съдържанието на приложим за случая източник на правото,с правилата за неговото тълкуване и прилагане,както и с правната логика. Не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК твърдението на касатора по фактите , връзката между тях и следващите се според установяването им изводи , че като е попълнил бланка на застрахователното дружество по преписка , имаща за предмет отказ от сключване на нова индивидуална застраховка след факта на застрахователното събитие, наследник бил ,афиширал” приемане наследството – за себе си и за останалите, поради това ,че заглавието на един от попълнените бланкови документи при ЗК „У.- живот” съдържал думата„претенция”. По изложението не е налице и обосновка на основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,която обосновка не е и възможна без да е формулиран правен въпрос .
Ето защо Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №130 от 27.04.2012г. по гр.дело № 236/2012г.на Окръжен съд Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .