3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1404
София, 09.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4789 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 201 от 30.04.2014 година по гр.д. № 238/2014 година на Русенски окръжен съд е определено на основание чл. 59, ал. 2 СК местоживеене на детето М. М. М., [дата на раждане] , при баща и М. М. Х., който да упражнява родителските права; определен е режим на лични отношения между детето и майката Г. В. А., осъдена да заплаща месечна издръжка за малолетното дете в размер на 90 лева. В решението е прието за установено, че детето М. е родено от съжителство между страните, продължило до месец март 2012 г. От съжителството им е родено на 29.09.2002 г. и детето Е.. През 2012 г. майката е заминала да работи в Република Турция, след което в Кралство Д., пребивавайки в чужбина и по време на производството пред въззивния съд. Децата са останали при баща си, който се е грижил за тях с помощта на родителите си. Децата са силно емоционално привързани към бащата, както и помежду си, а базисните им здравни, образователни и емоционални потребности са задоволени по подходящ за възрастта им начин. При пребиваването си в България, майката не е вземала при себе си детето М., въпреки постановените в този смисъл привременни мерки. Изхождайки от доказателствата, че след раздялата на родителите, в продължение на повече от две години децата се отглеждат и възпитават от бащата, където им е осигурена подходяща семейна среда, както и от силната емоционална връзка между децата, съдът е приел, че разделянето им не е в интерес на малолетната М. (повдигнатият от майката спор относно местоживеене и родителски права е само по отношение на детето М.); че в интерес на детето е да остане в дома и семейната среда на бащата, където е обгрижено и се чувства спокойно; че откъсването му от познатата обстановка и близки хора би създало на детето емоционален проблем, което не е в негов интерес, поради което е предоставил упражняването на родителските права на бащата, при когато е постановил и местоживеенето му в [населено място] поле, Р. област.
Касационна жалба против решението на Русенски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Г. В. А. от [населено място]. Поддържа се, че въпросите задължително ли е след раздялата на родители, които не са съпрузи, всички деца да живеят при единия от тях; следва ли при възлагане упражняването на родителските права да се отчитат личните качества на родителите, в т.ч. установени криминални прояви; да се отчита възрастта и пола на детето, както и помощта, която може да бъде оказвана от родителите на майката и бащата, са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба М. М. Х. взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Русенски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Повдигнатите с касационната жалба въпроси са разрешени в съдебната практика, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт. В съответствие с постановките на Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, при разрешаване на въпроса относно упражняване на родителските права съдът е изхождал на първо място от интереса на детето; ценил е доказателствата относно родителските качества на майката и бащата; способността и желанието им за полагане грижи и умения за възпитание; възрастта и пола на детето и привързаността между детето и родителя при когото живее трайно, както и оказваната помощ от родителите на бащата – р. ІІ от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3 от 1974 г. на Пленума на ВС. Съдът е съобразил доказателствата, че през последните повече от две години детето е отглеждано и възпитавано от своя баща с помощта на родителите му; че през този период майката не е проявила сериозен интерес към нуждите на своята дъщеря (в т.ч. емоционалните и проблеми, свързани с раздялата на родителите и отсъствието на майката от живота и), а доказателствата за извършено от бащата правонарушение е ценил успоредно с проявените от него качества на родител, осигурил спокоен живот на децата си. В съответствие с р. ІV от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3 от 1974 г. на Пленума на ВС е и изводът, че родените от съжителството между страните деца не бива да бъдат разделяни; че при доказателства за силна емоционална привързаност на детето М. към неговия по-голям брат, проявяващ ежедневно към нея помощ и загриженост, децата трябва да живеят заедно, като отглеждането и възпитанието им се упражнява от родителя, който фактически е полагал грижи за тях до момента.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 201 от 30.04.2014 година по гр.д. № 238/2014 година на Русенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: