О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1405
София, 06.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание трети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №5584/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№71039/14.6.2013 г., подадена от адв. Н. М. – процесуален представител на ищцата Н. Ш. М. от [населено място] п., област Шумен, въззивно решение №3056/26.4.2013 г. по гр.д.№3078/2013 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 06.11.2012 г. по гр.д.№9360/2011 г. по описа на Софийския районен съд,, 47 състав, с което са отхвърлени предявените от Н. Ш. М. от [населено място] п., област Шумен, против [фирма] – С. и П. Б. Я. от [населено място], обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49, във връзка с чл.45 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата 5100 лева, представляваща част от общо претендирана сума от 500000 лева, в резултат от противоправно поведение на втория ответник като длъжностно лице, на което първият ответник е възложил работа като управител на клона му в [населено място], ведно със законната лихва върху главницата от датата на деликта до окончателното й изплащане, като неоснователен.
Въззивната инстанция е приела, че предявените искове са неоснователни, тъй като не се установява унижаване на ищцата на етническа основа и липсва противоправно деяние от страна на вторият ответник по исковата молба.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че е налице грубо противоречие с практиката на ВКС като се обсъждал решения на посочената инстанция. Сочи се, че са игнорирани основни доказателства по делото, а останалите са изопачени и превратно тълкувани, при липса на цялостен анализ на тяхното съдържание. Сочат се нарушения на чл.121, т.11 от Конституцията на Република България и чл.236, ал.2 ГПК. Твърди се, че не е обсъден нито един от аргументите, заявени с писмената защита за нарушения на чл.39, ал.2 от КРБ и чл.10, ал.2 от ЕКЗПЧОС. Цитират се правни норми от отменения ГПК и се прилагат решения. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Ответникът по касация П. Б. Я. от [населено място] не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация [фирма] – [населено място], намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Не са посочени и основанията, визирани в разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, въпреки, че липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа изцяло елементи на касационни оплаквания и навеждане на доводи, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода от спора в настоящото производство касационната жалбоподателка следва да заплати на ответника по касация [фирма] – [населено място], юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №3056/26.4.2013 г. по гр.д.№3078/2013 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав, по подадената от адв. Н. М. – процесуален представител на ищцата Н. Ш. М. от [населено място] п., област Шумен, касационна жалба, вх.№71039/14.6.2013 г.
ОСЪЖДА Н. Ш. М., ЕГН – [ЕГН], от [населено място] п., област Шумен, [улица], да заплати на [фирма] – [населено място], [улица], юрисконсултско възнаграждение в размер на 200/двеста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: