2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1406
гр. София, 09.12. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 4848 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 192/25.04.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 206/2014 г. на Русенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е обезсилено решение № 48/14.01.2014 г. по гр. дело № 7664/2013 г. на Русенския районен съд, с което е уважен, предявен от жалбоподателя срещу Р. Й. Г., иск с правно основание чл. 74, ал. 1, предл. 1 от КТ, като е прогласена недействителност на сключен между тях трудов договор № 3/03.09.2012 г.; въззивният съд е прекратил производството по делото и е възложил разноските по него в тежест на касатора.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, навеждат се касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е изведен следният (уточнен и конкретизиран от съда, съгласно т. 1, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) процесуалноправен въпрос: допустимо ли е разглеждането на спор за недействителност на трудов договор по иск по чл. 74 от КТ, предявен в срока по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ, при вече прекратено трудово правоотношение, но при висящ друг съдебен спор между същите страни за заплащане на трудово възнаграждение. Жалбоподателят навежда допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Поддържа, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по този процесуалноправен въпрос в противоречие с решение № 252/24.06.2011 г. по гр. дело № 1743/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Касаторът поддържа и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитиетио на правото.
Ответницата Р. Й. Г. в отговора на касационната жалба излага становище за недопустимост на същата, както и съображения за нейната неоснователност.
Възражението за недопустимост на касационната жалба е неоснователно. В негова подкрепа не са изложени никакви доводи и съображения, а при извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е процесуално допустима, както вече беше посочено по-горе.
За да обезсили първоинстанционно решение и прекрати производството по делото, в мотивите към обжалваното решение въззивният съд е изложил съображения, че обявяването на недействителността на трудовия договор има действие само за в бъдеще и, въпреки съществените разлики, наподобява прекратяването на трудовото правоотношение; че при недействителността трудовият договор прекратява действието си поради недостатъците, които носи неговото сключване или съдържание; както и че правен интерес от установяване на недействителността на трудовия договор е налице, когато се претендира неговото преустановяване или някакви правни последици от него като заплащане на трудово възнаграждение, различни обезщетения по КТ, зачитане на времето за трудов стаж и други подобни. Окръжният съд е приел, че в случая установяването на недействителността на трудовия договор чрез самостоятелен иск е лишено от правен интерес, тъй като трудовото правоотношение е вече прекратено. В тази връзка са изложени и съображения, че обявяването на трудовия договор за недействителен няма обратно действие, когато работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването му; че последиците от обявяване на недействителността настъпват занапред – от влизане в сила на съдебното решение, с което е обявена недействителността; че дори и когато работникът или служителят е действал недобросъвестно, обявяването на недействителността също има действие за в бъдеще, но той няма право на трудово възнаграждение, платен годишен отпуск и други права, произтичащи от действително трудово правоотношение. От това е направен изводът, че за работодателя в случая на прекратено трудово правоотношение би съществувал правен интерес да установи недействителността в исково производство, в което се претендират последиците от недействителността, в което ще бъде разрешен и въпросът за добросъвестността на служителя при сключването му. Въззивният съд е установил, че двете страни по делото са направили изявления, че между тях има друго висящо производство, свързано с последиците от недействителността – право на ответницата на трудово възнаграждение, на обезщетение за неползван платен годишен отпуск и други, и че именно в това производство работодателят следва да предяви недействителността, защото в този случай за него е налице правен интерес. С оглед на това е прието, че искът по настоящото дело, с оглед вече настъпилото прекратяване на правоотношението, е предявен при липса на правен интерес, което води до недопустимост на производството.
При така изложените мотиви към обжалваното въззивно решение, изведеният в изложението на касатора процесуалноправен въпрос несъмнено представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Този процесуалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд и е обуславящ правните му изводи по делото, респ. – от съществено значение е и за изхода на спора делото, с изключение на тази част от въпроса – относно предявяването на иска по чл. 74 от КТ в срока по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ, тъй като въззивният съд не е разглеждал и не се е произнасял с обжалваното решение по възражение за изтекла погасителна давност.
Възприетото от въззивния съд в мотивите към обжалваното решение не е в противоречие с цитираното от касатора, решение № 252/24.06.2011 г. по гр. дело № 1743/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, а напротив – в съответствие е с него. С това решение на ВКС, по реда на чл. 290 от ГПК е дадено разрешение на материалноправен въпрос относно действието във времето на обявена от съда недействителност на трудов договор, което разрешение е възприето и в обжалваното въззивно решение.
С цитирнато от касатора, решение на ВКС не е дадено разрешение на процесуалноправния въпрос, изведен в изложението към касационната жалба по настоящото дело. По този процесуалноправен въпрос страните не сочат, а и не се установява и друга задължителна практика на ВКС, като създаването на такава би допринесло за точното тълкуване и прилагане на закона от съдилищата. Това от своя страна би допринесло за разглеждането на делата, по които такъв въпрос е спорен, според точния смисъл на закона, респ. би допринесло и за развитието на правото, т.е. налице е наведеното от жалбоподателя допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по изведения от жалбоподателя и уточнен от съда (съгласно т. 1, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) процесуалноправен въпрос: допустимо ли е разглеждането на спор за недействителност на трудов договор по иск по чл. 74 от КТ, предявен при вече прекратено трудово правоотношение, но при висящ друг съдебен спор между същите страни за заплащане на трудово възнаграждение.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 40 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 192/25.04.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 206/2014 г. на Русенския окръжен съд;
УКАЗВА на жалбоподателя [фирма] в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 40 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.