3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1407
София, 10.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №958/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. Д. Д. срещу решение № 1420 от 13.07.2012г по гр.дело № 649/2012г. на Варненски окръжен съд ,с което след отмяна на решение от 29.12.2011г по гр.д.19383/2010 г на Варненски районен съд е уважен иск срещу касатора за отмяна на дарение ,на основание чл. 227 ал.1 б. „в” от ЗЗД .
В приложеното към жалбата изложение се сочат всички основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 от ГПК,тъй като обжалваното решение е в противоречие с практиката на ВКС ,респ. противоречиво се решава въпроса дали ищцата е изпадната в „трайна нужда”, която да й даде основание да иска издръжка от надарения ,следва ли да се обсъжда възможността на надарения да я дава , или неговото задължение е безусловно ;може ли конкретната нужда на лицето от издръжка да се основа само или предимно на статистически данни относно потребителския паричен доход . По така посочените въпроси се цитират и прилагат реш. №864-2009-ІІІ,реш.№275-2009-ІV от по- старата практика на ВКС, доводът за противоречие с тях е общ ,но предвид съдържанието им, е свързан с първия от поставените въпроси , за определяне на нуждата като трайна .Поддържа се и основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,тъй като отговорът на въпросите ще доведе до точното прилагане на закона .
В отговор ответницата по жалбата К. И. Д. оспорва да е налице основание за допускане до обжалване .Според трайната практика , предпоставките за разваляне на договора за дарение са три и те са установени по делото .Претендира разноски
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Признаците на трайната нужда от издръжка при иск за отмяна на дарение в хипотеза по чл. 227 ал.1 б. „в” от ЗЗД са изяснени в константната практика , част от която са и приложените от защитата решения на ВКС . Въззивният съд не е отклонил от тази практика , като е изследвал и съответно на обстоятелствата по делото – приел , да са налице трите изискуеми предпорставки за уважаване на иска – нужда от издръжка с траен характер ,тя да е поискана от надарения и последният да е отказал престацията . В изложението защитата не е посочила къде съзира противоречието между приложените съдебни решения и обжалваното въззивно решение, по правен въпрос, съответно по кой от въпросите , както са формулирани. .Въззивният съд в случая е приел за установена именно нужда от издръжка с траен характер и противоречие не е налице По възраженията, свързани с възможността надареният да я дава , е възприел разрешението , дадено по реда на чл. 290 ГПК в решение №141/2010г на ІІІ г.о ,задължителна за него практика .Изводите не са основани на статистически данни , а на конкретните факти по делото и заключението на приета съдебно- медицинска експертиза относно средствата, необходими за лечение и поддържане на здравето . Последният от формулираните въпроси няма характер на правен въпрос , преформулира се оплакване за необоснованост . По останалите формулирани въпроси , оспорваното от касатора правно разрешение е в съответствие с константно формираното в практиката на ВКС разбиране по приложението на чл. 227 ал.1 б. „в” от ЗЗД . Върховният касационен съд е приемал нуждата от издръжка за трайна , когато обективно е налице напреднала възраст, заедно със заболявания от траен характер , налагащи разходи за лечението им , установени в конкретна степен ( с помощта на вещо лице) и при установеност на наличните и възможни доходи на дарителя , които по размер не покриват горната необходимост. С оглед установяването на факти от същото естество е постановено и настоящето решение . Ето защо, в случая Върховен касационен съд не приема да е налице основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , не приема и довода за необходимост от тълкуване по критерия на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, който довод не е подкрепен с конкретни съображения .
Касаторът дължи разноски .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 1420 от 13.07.2012г по гр.дело № 649/2012г. на Варненски окръжен съд
Осъжда С. Д. Д. от [населено място] , ЕГН [ЕГН] да заплати на К. И. Д. от същия град сумата 828 лева разноски по делото пред настоящата инстанция .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .