О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София, 20.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова т.дело N 60228/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Държавен фонд „Земеделие”, /ДФЗ/ чрез процесуален представител старши юрисконсулт С. Г., срещу решение № 772/15.04.2016 г. по т.д.№ 809/2016 г. на Апелативен съд-София, ТО, VІ състав.
В касационната жалба се прави оплакване за допуснати от въззивния съд нарушения по чл.281 т.3 ГПК.Касаторът намира за неправилен извода, че в негова полза не е възникнало вземане, въпреки направения извод, че офертата от холандското дружество JM Poultry Tehnolidy BV представлява неавтентичен документ.Поддържа,че полагането на грижата на добрия търговец задължава бенефициента да направи проверка за това.Отправя искане въззивното решение да бъде отменено .
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се релевират всички основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.Поставя се въпросът:
-подлежи ли на връщане част от предоставената безвъзмездна финансова помощ по програма С. на основание чл.8.1 от процесния договор,поради представяне на неистински /неавтентичен/ документ-оферта, която е един от изискуемите от закона / приложимата по мярката наредба/ документи, необходими за одобрението на проекта на дружеството и въз основа на който се сключва процесния договор и се предоставя финансиране.
Намира за неправилен извода на въззивния съд,че ответникът не е бил в състояние да узнае дали ангажираните три ценови оферти за конкретен актив са неавтентични и че проверката за истинност е извън обема на дължимата грижа. Счита,че този извод противоречи на приетото в решение на състав на ВКС по т.д.№359/2011 г., ІІ т.о., и по т.д.№2666/2014 г., І т.о., според които т.8.1 от договора е приложима спрямо неверни или подправени документи, представени преди сключване на договора, във фазата по кандидатстването. Намира противоречие и с влезли в сила решения по т.д.№ 1385 /2012 г. на Апелативен съд-София и по гр.д. № 243/2012 г.на Апелативен съд-В., според които ДФЗ разполага с възможността да поиска връщане на платените средства при представяне на документи с невярно съдържание и че не е необходимо да се установява наличие на вина.Евентуално по въпроса се поддържа и допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Същото е аргументирано с подробно изложение относно условията и реда за финансово подпомагане по програма С.. Навежда се довод,че всички договори по програмата съдържат чл.8.1, която предвижда,че при неизпълнение на задълженията по договора от страна на ползвателя или представяне на подправени или документи с невярно съдържание, предоставената финансова помощ се връща на ДФЗ,ведно със законната лихва от момента на извършване на нарушението. Твърди, че в рамките на мониторингов период от пет години ДФЗ е установил чрез собствени проверки и такива извършвани от други национални и европейски органи,че кандидатите по мярката са представяли неистински документи с цел привидно да удостоверят формалното изпълнение на изискванията по наредбата.
По-нататък в изложението се поставя въпросът:
-на кого следва да се възложи дължимата грижа за проверка истинността на данните в представените оферти; налице ли е небрежност, която следва да ангажира отговорността на търговеца.
По този въпрос във връзка с приложените решения променя становището си и намира,че е налице противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК относно приложението на чл.8.1 от сключваните по програмата договори. Намира за необходимо да бъде отстранена противоречивата трактовка на съдилищата по въпроса при какви предпоставки ДФЗ може да ангажира отговорността на ползвателите на помощ по програмата в случай,че бъде установено от самия фонд, Европейската сметна палата, Европейската служба за борба с измамите, Прокуратурата представяне на неистински оферти.Аргументира се и със задължението на страната по чл.13 от Многогодишното финансово споразумение да предприема необходимите действия за предотвратяване на случаи на измама и нередности и възстановяване на загуби, както и че неблагоприятният изход по тези дела пряко засяга интересите на държавата.
Поддържа по всички въпроси допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК с оглед липса на утвърдена съдебна практика и непълнота и неяснота на приложимата правна уредба.
Ответникът по касационната жалба „Х.”-ООД в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.А. Г., я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , ВКС на РБ, състав ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, в предвидения от закона срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение 580/ 01.04.2015 г. по т.д.№ 1488/2014 г. на СГС,VІ-15 състав и определение от 06.08.2015 г. по същото дело относно разноските.За да постанови този резултат е приел, че първоинстанционният съд е бил сезиран от ищеца-касатор в настоящото производство, с обективно съединени искове: с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 292 212,81 лв. представляваща предоставена на ответника финансова помощ, чието връщане е дължимо на основание чл.8.1. от договор № 771/26.09.2003 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Р България /С./,ведно със законната лихва от подаване на иска до окончателното плащане и с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 90 083,86 лв. обезщетение за забава в периода 11.03.2011 г.-11.03.2014 г. Приел е, че между страните е сключен договор на основание Наредба № 16/18.05.2001 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за подобряване преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти по С. /ДВ бр.50/01.06.2001 г./, /Наредбата/ по силата на който касаторът е изплатил на ответника безвъзмездна финансова помощ в размер на сумата 1 247 517,82 лв. при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони С. за извършване на дейностите по бизнесплана към проект № 070204200009- изграждане и оборудване на птицекланица в землището на [населено място], в описани местност и упи.Част от финансовата помощ в размер на 292 212,81 лв. е предоставена за закупуването на конкретен актив, а именно – поточна линия за клане на пилета.Това оборудване е закупено с договор от 16.01.2004 г. от „G. L.- Л. за 361 037 евро без ДДС, след подбор на три оферти. Посочил е, че спорният въпрос по делото е дали е възникнало вземане в полза на касатора за връщане на финансовата помощ за закупуване на това оборудване на основание чл.8.1 от договора, поради това че две от офертите били неистински. Според твърденията на касатора на офертата от „ J. P. T.” бил придаден вид,че изхожда от представител на дружеството Й. М. и била със завишена цена; на офертата от „B.” бил придаден вид, че изхожда от дружеството,което към датата на представяне било ликвидирано и от лицето Д. Алончини, което не съществувало.Направил е извод,че предоставянето на финансова помощ се осъществява при възникване на смесен фактически състав, с административни и гражданско правни елементи, съгласно разпоредбите на Наредбата, включващ подаване на молба за кандидатстване с приложени изскуеми документи, одобрение на проекта от изпълнителния директор на ДФЗ,сключване на договор за отпускане на финансова помощ,изпълнение на одобрения проект,заявка за изплащане на помощта с приложени изискуеми документи ,изплащане на помощта, изпълнение на задълженията по чл.27 от ползвателя в продължение на пет години. Приел е, че в светлината на специфичното предназначение на финансовата помощ и изискването за стриктно спазване на условията и реда за отпускането и разходването на целевите публични средства следва да се тълкува целта на договора и в частност клаузата на чл.8.1. Според нея при представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива ползвателят връща на фонда предоставената финансова помощ, ведно със законната лихва от момента на извършване на нарушението. Посочил е, че тази клауза намира приложение при всеки от описаните етапи на смесения фактически състав, т.е. тя е относима както към договорните, така и към преддоговорните отношения между страните.Направил е извод,че тази конкретизация не дерогира общите принципи на облигационното право,според които договорната отговорност на длъжника се ангажира при виновно неизпълнение, а преддоговорната отговорност съгласно чл.12 ЗЗД се ангажира само ако длъжникът е действал недобросъвестно, т.е. е знаел, че представените документи са неистински или е можел да узнае това при полагане на дължимата грижа, когато го е извършил съзнателно или поради проявена небрежност . Обсъждайки подробно представените писмени доказателства е счел, че офертата, като диспозитивен документ не може да бъде с невярно съдържание, тя материализира волеизявление, което може да е действително или недействително. Поради това първата хипотеза по чл.8.1 от договора -тези документи да са с невярно съдържание, не е налице , а обстоятелството дали офертата на „ J.P. T. е завишена, е ирелевантно . Втората възможност-подправен документ, касае всички хипотези както на свидетелстващите ,така и на диспозитивните документи. На неавтентичния документ е придаден вид, че съдържа изявление на лице, което не е негов действителен автор,без значение дали е станало изначално или е подправен впоследствие.В тази връзка въззивният съд е приел, че офертата на „B.”, е всъщност на италианската фирма „C.,но е използвана стара бланка с предишното наименование на същото дружество, като представителите на дружеството са потвърдили съдържанието й. Тази оферта е подадена чрез посредничеството на търговски агент . Към този момент дружеството е съществувало, впоследствие е било обявено в доброволна ликвидация и по-късно в банкрут.Потвърждението от законните му представители санира евентуалната липса на представителна власт на лицето,положило подписа върху нея. В заключение е направил извод, че тази оферта е истинска. Относно втората оферта както в доклада на О., така и в досъдебното производство е прието,че не изхожда от холандското дружество и не е подписана от представителя Й. М., дружеството отрича да е представена от него.Поради това е счел ,че само тази оферта е неавтентичен документ,т.е. тя е подправена по смисъла на чл.8.1 от договора. Намерил е, че не е налице субективната предпоставка за ангажиране на преддоговорната отговорност на ответника, той да е действал недобросъвестно при представяне на офертата на „ J. P. T.”. Приел е, че по делото не е твърдяно и не е установено ответникът съзнателно или по небрежност да е представил този документ, да е знаел, че офертата е неавтентична. Дружеството е изпратило оферта с друга цена, но не директно, а чрез лице за контакти в България и това лице физически я е представило на ответника.Направил е извод,че извън обема на дължимата грижа ,включително и тази по чл.302 ТЗ е той да проверява дали положеният в нея подпис е действително е на Й. Меейн. Нормално е ответникът да провери правния статут на дружеството чрез справка в холандския търговски регистър и кой е законния му представител, но дали положения подпис действително е негов излиза извън границите на дължимото поведение. Не може да се очаква да се проверява всяка оферта за истинност при липса на графологични знания,каквито не могат да се изискват от един търговец. А той също има право да очаква добросъвестно действие. Стигнал е до заключението,че не е налице проявена небрежност, не е налице недобросъвестно поведение по смисъла на чл.12 ЗЗД преди сключването на процесния договор, а с това не е възникнало претендираното вземане в полза на касатора по чл.8.1. от договора и акцесорното вземане по чл.86 ЗЗД.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Първият въпрос произтича от становището на касатора за неправилност на обжалваното решение.Правният извод направен от въззивния съд е, че бенефициентът носи отговорност в съответствие с общите принципи на облигационното право,като в частност преддоговорната отговорност съгласно чл.12 ЗЗД се ангажира само когато са налице недобросъвестни действия, извършени съзнателно или когато е проявена небрежност и не е положена дължимата грижа.Хипотеза дали подлежи на връщане предоставената безвъзмездна помощ на основание чл.8.1 от договора само с оглед наличието на обективната предпоставка представяне на неистински документ не е разглеждана. Обсъдени са и двете компонентни на отговорността- обективната и субективната й страна,като предпоставки за възникването й. Не са налице и поддържаните допълнителни основания.Както решението по т.д.359/2011 г.,ІІ т.о, така и решението по т.д.№1365/2013 г., ІІ т.о. са неотносими, доколкото в тях е дадено разрешение по въпроса дали клаузата на чл.8.1 от договора е приложима към преддоговорните отношения между страните. С положителния отговор на този въпрос са съобразени и правните изводи на въззивния съд.Не е налице противоречие и с влязлото в сила решение по т.д.№1385/2012 г. на Апелативен съд-София, в което е прието аналогично разрешение както в настоящия спор, а именно че ползувателят ще дължи връщане на предоставената финансова помощ, ако е налице негова пряка вина при изготвяне на документа или умисъл за въвеждане в заблуждение на фонда, липса на необходимата грижа да се преценят факти, до които е имал достъп и е бил длъжен да го направи. Решението по гр.д.№243/2012 г. на Апелативен съд е неотносимо, доколкото решаващите изводи се основават на непредставяне на доказателства за съществуването на действителни взаимоотношения с оферента.
При наличие на съдебна практика касаторът би могъл да поддържа допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК единствено с обосновка за необходимост от промяната й във връзка с изменение в законодателството или в обществените условия, както и по причина ,че тя е неправилна, но такива аргументи не са изложени.
Следващият въпрос в своята първа част не е релевантен, тъй като по него не се са изложени правни изводи от въззивния съд.За да изпълни изискванията за обосноваване на общо основание за допустимост на касационното обжалване той трябва да произтича от решаващите изводи, които е направил въззивния съд, а не от проблеми,които касаторът счита за важни, но относно които не са формирани мотиви. Втората част от въпроса предполага отговор ,произтичащ от установените факти по делото, т.е. поставен е фактически, а не правен въпрос.
Необосноваването на общо основание и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване.
Не са представени от ответника по касационната жалба доказателства за сторени в настоящото производство разноски, поради което искането за присъждането им не може да бъде уважено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 772/ 15.04.2016 г. по т.д.№ 809/ 2016 г. на Апелативен съд-София, ТО, VІ състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: