6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
гр. София, 27.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3071/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационни жалби по регистъра на Софийски градски съд /СГС/ на З. К. С. – жалба вх. № 70720/25.05.2016 г., подадена чрез особения представител адвокат В. П. Г. срещу решение № 30 от 05.01.2014 г. по гр. дело № 2459/2007 г. на СГС и жалба вх. № 84141/22.06.2017 г., подадена лично от касатора и уточнена с жалба вх. № 119425/19.09.2017 г., подадена чрез особения представител адвокат Г. П. Т., допълнена със жалба вх. № 11810/31.10.2017 г. срещу решение № 4471 от 21.06.2017 г. по гр. дело № 2459/2007 г. на СГС за поправка на очевидна фактическа грешка, постановено по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./.
Ответникът – Прокуратура на Република България поддържа становище за недопускане на касационно обжалване във връзка с касационните жалби.
По касационна жалба вх. № 70720/25.05.2016 г.:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата има за предмет решение № 30 от 05.01.2014 г., постановено по гр. дело № 2459/2007 г. на Софийски градски съд, с което въззивният съд е обезсилил решение № 27 от 06.06.2007 г. по гр. дело № 11571/2006 г. на Софийски районен съд /СРС/, 47 състав, с което са отхвърлени искове на настоящия касатор против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 7450 лв., като левова равностойност на 5000 щатски долара /щ.д./, както и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 100 лв., претърпени в резултат на виновни противоправни действия на служители на Върховна касационна прокуратура /В./ на основание чл. 49 ЗЗД, прекратил е производството по делото, оставил е без разглеждане иска в частта, в която се претендира присъждане на сумата 10000 лв., полагаща се за голяма забава на производството по н.о.х. дело № 157/2003 г. на Районен съд – Нова Загора /в.н.о.х. дело № 579/2003 г. на Окръжен съд – [населено място] /.
В касационната жалба и в приложението /т.1/ са поставени следните въпроси:
„Следва ли съдът да указва доказателствена тежести да прави правна квалификация по делото, макар, че производството е по ГПК /отм./ или следва само въз основа на служебното си начало да инициира по свой почин събирането на нови доказателства пред него, когато разглежда делото като решаваща инстанция“; „ Произтичащите от наказателно производство вреди, след отмяна на присъдата, когато не са налице основания по ЗОДОВ, могат ли да се търсят по общия гражданско-правен ред по ЗЗД ?“; „..дали всъщност е налице бездействие на правозащитните органи, довели до тези крайни резултати и дали същото е противоправно /елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД/, които СГС не е изследвал“.
Първият въпрос не произтича от конкретен извод на СГС, засяга разглеждане на спора по същество, а въззивната инстанция не е разглеждала делото по същество. Въпросът не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Този извод е относим и към другите два въпроса, които с оглед на същите съображения не представляват общи предпоставки за допускане на касационно обжалване. Ето защо настоящият състав на ВКС приема, че с тази част от изложението страната не е обосновала приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че е налице основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като излага доводи за допуснати нарушения от въззивния съд по чл. 281, т. 3 ГПК и не поставя правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът не е формулирал въпроса, по който СГС е мотивирал изводите си за недопустимост на първоинстанционото решение. Страната е изразила единствено несъгласието си с част от изводите на съда, цитирала е решение по гр. дело № 377/2009 г. на състав на ІV г.о. на ВКС и ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Правният въпрос не се извежда служебно от ВКС / в този смисъл са разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1, които не са съобразени от страната при изготвяне на приложението/. Ето защо следва да се приеме, че с тази част от изложението не са мотивирани общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което има за правна последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение.
По чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, жалбоподателят е посочил, че СГС се е произнесъл по материално – правен въпрос, който е решил в противоречие с практиката на други съдилища. Позовал се е на решение по гр. дело № 5489/2014 г на СГС и определение № 157 от 07.10.2015 г. по гр. дело № 298/2015 г. на П.. Не е поставен правен въпрос. Липсва общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, като при липсата на тази предпоставка, съгласно разрешенията в цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС № 1/19.02.2010 г., т. 1 касационният съд не допуска до разглеждане касационната жалба, без да обсъжда сочените за това допълнителни основания. Поради това и спрямо основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол.
По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани въпроси, както следва:
„Невъзобновяването на производството /в случая нохд 1923/03 г. и 157/03 г. и постановяването на изричен отказ от Прокуратурата на РБългария да извърши определени действия дали може да се квалифицира като противоправно бездействие“; „Длъжна ли е прокуратурата да отговаря изрично с писмен акт, когато няма законово изрично задължение за това и не попада в кръга на изрично посочените й действия, по които следва да се произнесе и следва ли това да се тълкува като бездействие“; „Изброяването в чл. 422 НПК дали е изчерпателно или е възможно правоприлагащия орган да се произнесе, без да му е вменено изрично като задължение по силата на чл. 14 ЗСВ“.
Цитираните въпроси, както предходните засягат разглеждането на спора по същество, а въззивната инстанция не е разглеждала делото по същество. По отношение на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, СГС е приел, че е заявен отказ от иска, а по отношение на иска за неимуществени вреди, за заплащане на обезщетение поради голяма забава на производството, СГС е приел, че заявеното основание е направено едва пред въззивната инстанция, както и че обезщетение по него може да се претендира по друг ред. По иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от болки и страдания от това, че всеки работодател до края на живота на ищеца ще може да види присъдата и свидетелството му за съдимост, СГС е приел, че заявеното основание е направено едва пред въззивната инстанция, поради което е обосновал изводи за недопустимост на иска. Изложените процесуални пречки за разглеждане на спора по същество са мотивирали постановения правен резултат – частично обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството. По тези мотиви страната не е поставила правни въпроси, не е обосновала наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Неформулирането на общи основания по правните въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл е самостоятелно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания, които в изложението на касатора не са мотивирани, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която не е актуална, с оглед промяната на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретни норми, когато са непълни, неясни или противоречиви / арг. т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС/. Предвид изложеното ВКС в настоящия си състав намира, че по цитираните по – горе въпроси не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол. Поради това не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по посочената касационна жалба.
По касационна жалба вх. № 84141/22.06.2017 г., уточнена с касационна жалба вх. № 119425/19.09.2017 г., допълнена с касационна жалба вх. № 11810/31.10.2017 г.:
И трите жалби имат един и същи предмет – решение, като към тях е представено приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което по същите във фазата на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК следва да се изложат едни и същи мотиви.
Касационните жалби са постъпили в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, ВКС приема следното:
Предмет на жалбите е решение № 4471 от 21.06.2017 г. по гр. дело № 2459/2007 г. на СГС, постановено по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./. С въззивното решение е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 30 от 05.01.2014 г. по гр. дело № 2459/2007 г. на същия съд, като в третия, предпоследен абзац от диспозитива вместо „ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска в частта, в която се претендира присъждане на сумата от 10000 лв., полагаща се за голяма забава на производството по н.о.х. дело № 157/2003 г. на Районен съд – Нова Загора /в.н.о.х. д. № 579/2003 г. на ОС – [населено място]/“, да се чете: „ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковете с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на З. К. С. следните суми: сумата от 10000 лева-обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на голямата продължителност на производството по НОХД № 157/2003 г. на РС – Нова Загора; сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени във връзка с наказателно производство по НОХД № 157/2003 г. на РС – Нова Загора, както и сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени във връзка с ВНОХД № 325/2004 г. на Окръжен съд – Бургас. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че е изложил изводи във връзка с правния спор, като е формирал мотиви, относно недопустимостта на исковете, но е пропуснал да постанови произтичащия от същите мотиви правен резултат – диспозитив, за оставяне без разглеждане на исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди във връзка с НОХД № 157/2003 г. на РС – Нова Загора и ВНОХД № 325/2004 г. на Окръжен съд – Бургас.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено следното: „Основание за допускане на касационно обжалване е факта, че правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение е разрешен в противоречие с решението на първоинстанционен съд“.
Страната, чрез пълномощника си адвокат Г. Т. е отразила становището си, че с допускането на касационно обжалване на решението ще се създаде съдебна практика по прилагане на спорни разпоредби /чл. 422, ал. 1, т. 4 НПК/, както и че ще се допринесе за точното тълкуване на закона. По – нататък лаконично са изложени доводи за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК.
Както се установява от горните констатации в изложението не се съдържат общи основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК по правните въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд. СГС е развил мотиви по приложението на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./, като е обосновал разбирането, че са формирани мотиви в първоначалното решение, относно недопустимостта на исковете, но е пропуснато от съда постановяването на произтичащия от същите мотиви правен резултат – диспозитив, По тези мотиви на съда касаторът не е формулирал правни въпроси, не е обосновал допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При тези обстоятелства следва да се приеме, че не са налице общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, което е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания, а в конкретния случай страната не е мотивирала основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно разясненията в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС. Предвид изложеното ВКС в настоящия си състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол. Поради това не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по посочените касационни жалби.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 30 от 05.01.2014 г. по гр. дело № 2459/2007 г. на Софийски градски съд, ІІ – Г въззивен състав и на решение № 4471 от 21.06.2017 г. по гр. дело № 2459/2007 г. на Софийски градски съд, ІІ – Г въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: