О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София, 28.01.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 6412/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. К. К. срещу решение №167 от 27.03.2013г. на Плевенски окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 846/2012г., с което е отменено решение №886 от 19.06.2012г. на РС [населено място], постановено по гр.д.№2111/2012г. и е признато за установено, на основание чл.124, ал.4 от ГПК по отношение на Г. К. К., че удостоверение № 42/ 26.11.1990год. в частта му, в която удостоверява, че в изпълнение на решение № 5 от 1990г. на ИК на ОбНС [населено място] е предоставено право на ползване на Г. К. К. по ПМС № 26/ 23.04.1987 год. върху овощна градина с площ 1000 кв. м., съставляваща парцел 233 в м. „П.”, в землището на [населено място], е неистински документ, като Г. К. е осъден да заплати на М. А. М. деловодни разноски в размер 45лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Към касационната си жалба представя доказателства, за които поддържа, че са новооткрити и касаят съществото на спора.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането на касатора за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като се поддържа, че въззивният съд е достигнал до неправилни и необосновани изводи при анализа на доказателствата. Излага доводи, че от анализа на процесното удостоверение, предмет на предявения иск, се обосновават фактически и правни изводи, които са различни от тези на въззивния съд. Излага и собственото си разбиране за характера на процедурата по ПМС № 26/ 23.04.1987 год.
Ответната страна М. А. М. в писмен отговор взема становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
С решението си въззивният съд е приел, че искът е допустим, тъй като ищцата като наследник на Л. А. К. има правен интерес от предявения установителен иск, доколкото на основата на оспореното удостоверение ответникът, като ползвател, е предприел действия за придобиване правото на собственост върху процесния земеделски имот и противопоставя това на собствениците на реституирания имот. Приел е, че искът е предявен срещу надлежния ответник – лицето, което черпи права от същия, и по този начин засяга правната сфера на ищеца. Съдът е приел и това, че официалните свидетелстващи документи, какъвто документ е процесното удостоверение, се ползват с материална доказателствена сила и доказват с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите – предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така, както се сочи в него. Материалната доказателствена сила следва да бъде съобразена и зачетена докато не бъде опровергана чрез доказване неверността на документа. Защитата срещу обвързващата материална доказателствена сила се осъществява чрез оспорване верността на документа, като това може да стане в самостоятелно исково производство, какъвто е и настоящия случай. След анализ на доказателствата е обосновал извод, че ответникът не е доказал към датата на издаване на удостоверението да е съществувало в правния мир решение на ИК на ОбНС-гр.П. или на КС на Кметство „М.”, с което да му е било предоставено правото на ползване върху имота, поради което и процесното удостоверение е неистински документ – с него е удостоверен несъществуващ към този момент факт.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.280 ал.1 от ГПК допускането е възможно ако при постановяване на обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. Същевременно според разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая касаторът не е формулирал изрично материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело /т.1 на ТРОСГТК № 1/2009 г/. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Що се отнася до доводите за необоснованост и неправилност на въззивното решение, следва да се има предвид, че същите са относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, а ответната страна не е претендирала присъждането на такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №167 от 27.03.2013г. на Плевенски окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 846/2012г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: