О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
С., 04.04.2011 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март , две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Василка Илиева
изслуша докладваното от съдията А. ч.гр.д. № 106/2011 година:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Я. Я. Ч., М. Д. К., Диана Д. Ч., М. И. С. , Д. В. Ч., Г. В. Д., Д. Г. дсимитров, Ю. Г. Д. , Д. Й. Д. , М. Й. Д., Д. Й. С. , М. В. Т., В. П. Ч. са подали частна жалба срещу определение № 22 от 13.01.2011 г. по ч. гр.д. № 823 от 2010 г.на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 36 от 23.12.2009 г. по гр.д. № 834 от 2006 г. на Добричкия районен съд в неговата прекратителна част.
Прави оплакване за необоснованост на изводите в частта , с която е прието , че съсобствеността върху дворното място е прекратена по силата на сключена между страните съдебна спогодба и защото сградата с идентификатор № 72624.614.2346.6 по КК на[населено място] вече не съществува . Намира, че неправилно съдът се е произнесъл с определение вместо с решение макар да обсъдил въпроси по съществото на спора . Към жалбата е представено изложение в което се подържа, че въззивният съд е постановил определение вместо решение , което е в противоречие[населено място] решение № 104 от 7.11.1967 г. по гр.д. № 73 от 67 г. на ОСГК на ВКС. Поставен е и процесуалния въпрос за характера на акта, с който съдът следва да се произнесе по релевантните правоотношения. Поставен е и вторият процесуален въпрос за възможността страната да навежда нови обстоятелства и факти , различни от първоначално заявените с оглед своята защита и ако такива се установят в хода на процеса. На последно място е поставен въпроса действителна ли е спогодбата върху която не са положени подписите на страните и липсва изписване на имената на съделителите както и не е индивидуализиран делбения имот. Счита, че постановеното решение и в последствие определение се отклонява от трайната съдебна практика по тези въпроси.
Ответниците М. Д. Ч. , Д. С. А., Д. К. Ч. и Г. С. Ч. са взели становище по частната жалба. Считат, че жалбата е недопустима защото по нея има вече произнасяне
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение като взе предвид съображенията на страните и данните по делото намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е допустима, защото за атакуваното с нея определение е предвидено обжалване в процесуалния закон.
Определението касирано с частната касационна жалба не следва да се допусне до касационно разглеждане , тъй като не са налице изискванията на чл. 280, ал.1 , т.1 ГПК поради следното:
С решение № 36, т.15, стр. 42-43 от 23.12.2009 г. постановено по гр.д. № 834 от 2009 г. на Добричкия районен съд е прекратено производството по първата фаза на делбата относно УПИ ІV-2346, кв.508 по плана на[населено място] с идентификатор 72624.614.2346 и относно сграда с идентификатор 72624.614.2346.6 по КК на[населено място] поради недопустимост на иска. В тази част решението има характер на определение и правилно е атакувано с частна жалба . Въззивният съд правилно се е произнесъл с определение , тъй като се е произнесъл по въпрос касаещ по допустимостта на иска. В тази насока липсва противоречие с утвърдената съдебна практика. На второ място липсва правен интерес от провеждането на делба по отношение на тези два имота макар и на различни основания. Делба на несъществуваща недвижима вещ е недопустима , а за дворното място е прекратена съсобствеността със сключената съдебна спогодба от 1972 г. Основателно е отказана делба на сграда, която не съществува , както и по отношение на място, за което е налице сключена спогодба. Навежданите доводи за нищожност на спогодбата са необосновани и не кореспондират на представеният съдебен протокол, в който са посочени съделителите и съществува отметка ,че на оригинала са били положени и подписите им. Липсва спор и по въпроса в кои случай в хода на процеса, включително и в особеното исково производство- делбата могат да се навеждат нови факти и обстоятелства. При навеждането на нови фактически обстоятелства се касае до изменение на иска , което се осъществява при определени условия. По въпроса за изменението на иска съществува трайна съдебна практика и касираният съдебен акт не се е отклонил от нея. Всички аргументи налагат извода, че касационна проверка на определението не следва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ допуска касационно обжалване на определение № 22 от 13.01.2011 г. по ч. гр.д. № 823 от 2010 г.на Добричкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: