3
о п р е д е л е н и е
№ 141
София, 27 септември 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и единадесета година, в състав:
председател: Евелина Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Ружена Керанова
Капка Костова
при участие на прокурор Мария Михайлова,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
нчд № 2350/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 44 от НПК.
С определение от 25. 08. 2011 година съдията-докладчик по нчд № С-588/2011 година по описа на Софийски градски съд, НК, 3-ти състав, е прекратил образуваното пред този съд производство по делото, изпратено по подсъдност от Софийския военен съд, като е повдигнал спор за подсъдност и е изпратил делото на ВКС за решаване на спора.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че компетентен да разгледа делото е Софийският военен съд.
Върховният касационен съд намира, че в случая компетентният съд е Софийският военен съд и съображенията за това са следните:
Наказателното производство е образувано срещу К. Стоянова Н. за престъпление по чл. 282, ал. 2, предл. 1 във вр. ал. 1 от НК, в качеството й на заместник-министър на отбраната на Република България.
Досъдебното производство е проведено от военни разследващи органи и след приключването му е изпратено на Военноокръжна прокуратура – гр.София. С постановление от 18. 07. 2011 година наказателното производство срещу Н. е прекратено. Постановлението е обжалвано от Министерство на отбраната с искане за отмяна на постановлението за прекратяване и връщане на делото за доразследване.
С разпореждане от 08. 08. 2011 година съдията-докладчик по образуваното нчд № СП – 201/2011 година по описа на Софийския военен съд, е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на Софийския градски съд, който да разгледа жалбата, при съображения за липса в случая на особена компетентност на военния съд. Изложените аргументи за това са свързани с естеството на трудовите правоотношения между заместник-министъра на отбраната и Министър-председателя, от когото той се назначава. От този факт е изведен верният по принцип извод, че заместник-министърът не е в трудовоправни отношения с Министерство на отбраната, но е формиран и неправилният извод, че поради това заместник-министърът не попада в кръга на лицата, подсъдни на военен съд.
Софийският градски съд от своя страна е приел, че делото не му е подсъдно, защото е налице особената компетентност на военен съд и е повдигнал спор за подсъдност, за решаването на който е сезиран ВКС. Изложил е подробни съображения в подкрепа на становището си, които настоящата инстанция намира за правилни и законосъобразни.
Определящо при преценката за наличие на общата или особената компетентност в случая е качеството на обвиненото лице и съдържанието на службата му, при и по повод на която е осъществено инкриминираното деяние, т. е. дали обвиняемата Н. в качеството си на заместник-министър на отбраната попада в категорията на лицата по смисъла на чл. 396, ал. 1, т. 6 от НПК. Несъмнено е, че заместник-министърът на отбраната не е член на Министерския съвет (чл. 108, ал. 1 от КРБ), не е държавен служител (чл. 3, т. 3 от Закона за държавния служител), назначава се от Министър-председателя и работи по трудово правоотношение (чл. 23, ал. 6 от Закона за администрацията), член е на политическия кабинет на министъра на отбраната (чл. 28, ал. 2 от Закона за администрацията). Същественото е обаче, че той подпомага министъра при изпълнение на правомощията му по ръководство за провеждане на държавната политика в областта на отбраната на страната и отговаря за провеждането й (чл. 25 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България), има всички права по трудово правоотношение и службата му е свързана изцяло с дейността на Министерство на отбраната, а конкретните му функции се определят от ресорния министър.
Поради това следва да се приеме, че заместник-министърът на отбраната е лице от кръга на лицата по чл. 396, ал. 1, т. 6 от НПК и че извършено от него престъпление в това му качество е в категорията престъпления, подсъдни на военните съдилища. Затова компетентен да разгледа жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство по чл. 243, ал. 3 от НПК е Софийският военен съд, на когото следва да се изпрати делото.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗПРАЩА нчд № С – 588/2011 година по описа на Софийски градски съд, за образуване и разглеждане от Софийския военен съд.
ПРЕПИС от определението да се изпрати за сведение на председателя на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.