4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
С.,02.03.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 34/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 257 от 01.11.2011 г., постановено по т. д. № 884/2011 г. от тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане подадената от [фирма] касационна жалба против въззивно решение № 739 от 16.05.2011 г. по гр. д. № 300/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което след отмяна на решение по гр. д. № 1860/2008 г. на Пловдивски районен съд дружеството – касатор е осъдено да заплати на И. И. Т. сумата 10 000 лв., представляваща разлика между пазарната цена на пакет от 19 730 бр. поименни акции от капитала на дружеството, възложени вместо плащане на задължението по изп. дело № 200682740019, и размера на погасеното задължение, както и сумата 100 лв. – обезщетение за забава.
В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като се поддържа, че същото е неправилно поради нарушение на закона. Частният жалбоподател определя като незаконосъобразен извода на първия тричленен състав за недопустимост на касационната жалба с оглед въведената с чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./ необжалваемост на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. Излага доводи, че разрешеният с обжалваното въззивно решение спор не е търговски, а гражданскоправен, тъй като произтича от неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59 ЗЗД, възникнало като последица от действия на съдебен изпълнител в производство за принудително изпълнение. Поради това счита, че обжалваемостта на решението и допустимостта на касационната жалба следва да се преценяват съобразно правилата на чл.280, ал.2 ГПК за касационно обжалване на въззивни решения по граждански дела, не и според неприложимите ограничителни критерии за достъп до касация по търговски дела.
Ответникът по частната жалба И. И. Т. от [населено място] оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор, депозиран в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу постановеното от Пловдивски окръжен съд решение по гр. д. № 300/2011 г., тричленният състав на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че жалбата е недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/2.12.2010 г./, тъй като е подадена на 13.06.2011 г. – след влизане в сила на ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., и е насочена срещу въззивно решение по търговско дело с цена на частично предявените искове под 10 000 лв.
Определението е правилно.
С изменението на чл.280, ал.2 ГПК, извършено с обнародвания в ДВ бр.100/21.12.2010 г. ЗИДГПК, са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. В § 26 ПЗР на ЗИДГПК е предвидено, че законът влиза в сила от датата на обнародването му в „Държавен вестник” – 21.12.2010 г., като с § 25 ПЗР на ЗИДГПК е постановено, че по действалия до влизане на закона в сила процесуален ред се приключват само висящите – пред съответната инстанция, производства. Висящността на производството пред Върховния касационен съд настъпва с подаване на касационната жалба, поради което по аргумент за обратното от § 25 ПЗР на ЗИДГПК въведените с новата редакция на чл.280, ал.2 ГПК процесуални правила за достъп до касационно обжалване са приложими спрямо всички касационни жалби, подадени след датата на влизане в сила на ЗИДГПК – 21.12.2010 г. В конкретния случай касационната жалба е подадена на 13.06.2011 г., поради което законосъобразно първият тричленен състав е подчинил преценката за процесуалната й допустимост на новата редакция на чл.280, ал.2 ГПК, действаща от 21.12.2010 г. Предвид обстоятелството, че цената на всеки от разгледаните с обжалваното въззивно решение обективно съединени частични искове е под 10 000 лв., в съответствие със закона е и изводът, че като постановено по търговско дело с цена на исковете под 10 000 лв. решението е изключено от обхвата на касационния контрол по силата на изричната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК и че поради необжалваемостта на решението касационната жалба е недопустима.
Настоящият състав на ВКС възприема напълно изразеното от тричленния състав на Първо отделение становище, че въззивното решение е постановено по търговско дело, а не по гражданско дело, както поддържа частният жалбоподател. Разграничителните критерии, според които се преценява дали едно дело е гражданско или търговско, са страните и спорния предмет на делото. В случая ответник в процеса е търговско дружество, а предметът на правния спор се свежда до вземане за неоснователно обогатяване, породено – според твърденията в исковата молба, от извършено в хода на изпълнително дело принудително изпълнение върху пакет от акции, притежавани от ищеца в ответното дружество и възложени вместо плащане на взискателя по изпълнението. Акцията, съгласно чл.175, ал.1 ТЗ и чл.181, ал.1 ТЗ, удостоверява участие на притежателя в капитала на акционерно дружество и материализира членствени права в дружеството. Всички спорове между акционера и дружеството, свързани с притежанието на акции и с упражняването на правата по тях, имат търговски характер. Като пряко свързани с принадлежността на правата върху акции за търговски следва да се считат и споровете, възникнали по повод принудително изпълнение върху акции по реда на чл.398 и чл.398а ГПК / отм./, съотв. чл.515 и чл.516 ГПК. След като ищецът е посочил за източник на претендираното с главния иск вземане за сумата 10 000 лв. неоснователното обогатяване, резултат от проведеното по реда на чл.398 ГПК /отм./ принудително изпълнение чрез възлагане вместо плащане на собствените му акции от капитала на [фирма], въведеният с иска правен спор следва да се квалифицира като търговски, което предопределя и търговския характер на делото, в рамките на което този спор е разгледан и разрешен с атакуваното по касационен ред въззивно решение. Аргумент в тази насока се съдържа и в разпоредбата на чл.365, т.3 ГПК, която дефинира като търговски споровете с предмет правно отношение, породено от или отнасящо се до участие в търговско дружество. Макар да е неприложима към конкретния правен спор /с оглед датата на предявяване на исковете, която предхожда влизането в сила на ГПК от 2007 г./, разпоредбата на чл.365, т.3 ГПК дава основание да се приеме, че спорът, свързан с последиците от принудителното изпълнение върху ценните книги, материализиращи правото на ищеца на участие в ответното акционерно дружество, е търговски, а не гражданскоправен.
Предвид изложените съображения, определението по т. д. № 884/2011 г. на ВКС, І т. о., следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 257 от 01.11.2011 г., постановено по т. д. № 884/2011 г. от тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :