4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София,08.03.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 246/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Д. К. от [населено място] против решение № 215 от 11.07.2011 г. по в. гр. д. № 179/2011 г. на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 684 от 26.01.2011 г. по гр. д. № 2369/2009 г. на Габровски районен съд. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от касаторката срещу Ц. П. Х. от [населено място] иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане в размер на сумата 10 000 евро, произтичащо от запис на заповед от 26.10.2005 г., за което е издадена заповед за изпълнение от 25.06.2009 г. по ч. гр. д. № 26080/2009 г. на Софийски районен съд.
Касаторката моли за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради необоснованост и нарушение на процесуалния закон. Основното й оплакване е срещу извода на въззивния съд, че достатъчно основание за отхвърляне на иска е непредставянето на процесния запис на заповед в оригинал. В тази насока в касационната жалба са развити подробни съображения за недопустимостта съдът, пред който е висящ искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, да контролира извършените от заповедния съд процесуални действия, в т. ч. и дали е изпълнено изискването на закона за представяне на записа на заповед в оригинал. Според касаторката, ищецът в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК не е длъжен да представи записа на заповед в оригинал, освен ако същият не е оспорен или оригиналът не е изискан за констатация по инициатива на ответника или на съда, какъвто настоящият случай не е. В касационната жалба са развити съображения и за несъответствие на въззивния акт със събраните по делото доказателства, в т. ч. заключенията на икономическата експертиза, по въпроса дали с извършените от ответника плащания е погасена цялата сума по процесния запис на заповед /30 000 евро/ или само сумата 20 000 евро, както твърди ищцата /сега касаторка/.
Като релевантни за изхода на конкретното дело въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, са посочени въпросите: 1. Допустимо ли е в производството по чл. 422 ГПК да бъде проверявано наличието на всички предпоставки, необходими за издаване на заповед за изпълнение; 2. Следва ли в делото, образувано по искане с правно основание чл. 417 ГПК, да се посочи, че е представен оригинал на документа; 3. Следва ли за доказване основателността на иск по чл. 422 ГПК ищецът да представи оригиналния документ, от който произтича вземането.
Ответникът по касация – Ц. П. Х. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване по съображения, изложени в писмен отговор от 09.03.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от Л. Д. К. от [населено място] срещу Ц. П. Х. от [населено място] иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане в размер на сумата 10 000 евро, представляващо част от сумата 30 000 евро по запис на заповед от 26.10.2005 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение от 25.06.2009 г. по ч. гр. д. № 26080/2009 г. на Софийски районен съд, въззивният съд е приел, че не са били налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение въз основа на процесния запис на заповед, доколкото в приложеното ч. гр. д. № 26080/2009 г. на СРС не е отразено със заявлението да е представен оригиналът на документа по чл. 417 ГПК, както се изисква от образеца на заявлението по чл. 417 ГПК, утвърден с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на Министерство на правосъдието. Отделно от това, решаващият състав е преценил претенцията като неоснователна и поради това, че от събраните по делото доказателства за извършени от ответника плащания в периода до 21.12.2007 г. се установява, че вземането по процесния запис на заповед, издаден като обезпечение на сключения между страните договор за заем, е погасено. В тази връзка съдът е взел предвид подписаната от ищцата разписка от 27.09.2007 г., в която същата е признала, че е получила от ответника сумата 20 000 евро по процесния запис на заповед. Доколкото в разписката не е отразено, че тази сума е получена по банков път, е направен извод, че общо преведената от ответника на ищцата сума 44 905 лв., посочена от вещите лица по допуснатата счетоводна експертиза, не е идентична със сумата по разписката.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
От една страна, поставените от касаторката три въпроса – всички свързани с непредставянето на оригинала на процесния запис на заповед както в заповедното производство, така и в исковото производство по чл. 422 ГПК, не могат да бъдат определени като значими за конкретното дело, тъй като те не са единствено обуславящи неговия изход. Видно от мотивите на въззивното решение, освен поради непредставяне на оригинала на ценната книга, предявеният от ищцата иск е счетен за неоснователен и поради това, че задължението по възникналото между страните каузално правоотношение, обезпечено със записа на заповед, е погасено изцяло от ответника-издател на ефекта. Следователно, дори и при различен отговор на въпроса следва ли по делото да е бил представен оригиналът на записа на заповед, изходът на спора би бил същият – отхвърляне на предявения иск поради неговата неоснователност. Що се отнася до правилността на извода относно цялостното погасяване на дълга по каузалната сделка, същата предпоставя преценка на събраните по делото доказателства, каквато може да бъде извършвана единствено при разглеждане на жалбата по същество, но не и в производството по допускането на касационния контрол.
От друга страна, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и поради обстоятелството, че единственото поддържано от касаторката основание – това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – не е надлежно заявено. Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо основание за допускане на касационния контрол. В случая, обаче, касаторката поддържа, че поставените от нея въпроси са от значение „за точното прилагане на закона”, без да твърди значимост на същите и за развитието на правото.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 215 от 11.07.2011 г. по в. гр. д. № 179/2011 г. на Габровски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: