О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
С., 04.06.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на трети юни през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2728 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителните директори Д. и Г.,чрез процесуалния представител юрисконсулт М. против въззивно решение от 10.12.12г. по в.гр.д. № 13446 по описа за 2011г. на СГС, с което е частично отменено решение от 30.05.11г. по гр.д.№ 29159/10г.на Софийски районен съд,като в отменената част е постановено друго,с което е : отхвърлен иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 34.91лв.-обезщетение за забавено плащане на главницата по чл.285 ал.1 от КТ в размер на 1 452лв.за периода 31.03.10г.-23.06.10г.и е потвърдено решението на СРС в останалата част,с която са уважени исковете до следния размер :
с правно основание чл.128 т.2 от КТ за 1 369.08лв.-трудово възнаграждение за месец март 2010г.,със законната лихва от 23.06.11г.,
по чл.245 ал.2 от КТ за 23.63лв.-обезщетение за забава върху 1 369.08лв.,
по чл.224 ал.1 от КТ за 9 665.30лв.-обезщетение за 69дни неизползван платен годишен отпуск,със законната лихва от 23.06.11г., по чл. 86 от ЗЗД – 114.91лв. – обезщетение за забава върху 10 104.36лв. и
по чл.285 ал.1 от КТ в размер на 1 452лв.,ведно със законната лихва, считано от 23.06.11г.Присъдени са следващите се разноски.
В касационната жалба доводи са изложени срещу въззивния акт в частта му,касаеща исковете с правно основание чл.224 ал.1 от КТ и чл.285 ал.1 от КТ.Досежно последния иск – пред вид цената му,касационната жалба е недопустима,с оглед нормата на основание чл.280 ал.2 от ГПК и следва да бъде оставена без разглеждане. Искът с правно основание чл.285 от КТ /за безплатна храна/е предявен за сумата от 1 500лв./по 12лв.на ден за 125 работни дни за периода 09.09г.-02.10г./. Цената на така предявения иск /която съгласно чл.68 от ГПК е 1 500лв./е под законово установения минимум от 5 000лв.,поради което касационното производство е недопустимо.
Като основание за допустимост на касационна жалба в останалата й част – в нарочно представеното изложение е посочена нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК без изрично да е формулиран конкретен въпрос,за който да се прецени дали е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Изложени са доводи за неправилност и необоснованост на постановения акт във връзка с направения извод за основателност на иска по чл.224 ал.1 от КТ.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й ВКС, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Досежно иска с правно основание чл.224 ал.1 от КТ,въззивният съд е счел,че ищецът,който е полагал труд в ответното дружество на длъжността ”ръководител отдел в транспорта”в дирекция”Техническо обслужване” до 31.03.10г.,когато е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ,има право въз основа на действащия колективен трудов договор и като член на един от подписалите го синдикати, на 25 работни дни удължен платен годишен отпуск.Отделно е имал право и на 12 работни дни допълнителен платен годишен отпуск за полагане на труд при специфични условия и рискове за живота и здравето.Съдът е счел и че е налице признание от ответника на това обстоятелство,който в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочил,че на ищеца му се полага обезщетение за неизползван отпуск от 63 работни дни.Определил е съответния размер на базата на прието по делото заключение на експертиза
При така изложените мотиви и липсата на конкретно поставен от касатора въпрос – не е възможно да се допусне касационно обжалване, съгласно приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Доводите за неправилност и необоснованост на постановения въззивен акт – не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство.Съгласно цитираното решение касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби,не извършва проверка за законосъобраз-ност. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК.Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт може да се извърши едва след като и ако той бъде допуснат до касационно обжалване.При липса на посочен от касатора материалноправен или проце-суалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, определящ рамките,в който се осъществява проверката за допустимост, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителните директори Д. и Г. против въззивно решение от 10.12.12г. по в.гр.д. № 13446 по описа за 2011г. на Софийски градски съд в частта му досежно предявения иск с правно основание чл.285 ал.1 от КТ и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 2728/13г.на ВКС в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10.12.12г. по в.гр.д. № 13446 по описа за 2011г. на Софийски градски съд в останалата част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта,в която е прекратено производството подлежи на обжалване в седемдневен срок от съобщението, с частна жалба, пред друг състав на Върховен касационен съд, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :