3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София, 30.03.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 771 от 2015година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №156, постановено на 19.01.2015г. по в.ч.гр.д.№56/2015г. Бургаският окръжен съд е потвърдил определение №668 от 15.12.2014г., постановено по гр.д.№861/2014г. на Айтоския районен съд в частта, с която производството е било прекратено по отношение на иска за установяавне на недопустимост на влязло в сила решение по гр.д.№79/2007г. на Айтоския районен съд и за обезсилването му като такова.
Определението е обжалвано от Е. А. О., И. Е. Адем, Ш. Е. А. и А. Е. М., всички от [населено място], [община], чрез процесуалния им представител адв.Р. С., с оплаквания, че е незаконосъобразно и с искане да бъде отменено. Поддържат, че са изложили подробни съображения относно недопустимостта на постановеното от Айтоския районен съд решение по гр.д.№79/2007г., посочвайки, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, като в мотивите на атакуваното от тях определение и Бургаският окръжен съд е приел, че решението е недопустимо. Считат за неправилен извода на съда, че не може да бъде предявен самостоятелен иск за прогласяване на тази недопустимост. Поддържат, че разполагат с право да искат обезсилване на недопустимото съдебно решение извън производството, в което се осъществява инстанционен съдебен контрол за неговата валидност, допустимост и правилност по реда на чл.270 ГПК, в какъвто смисъл твърдят, че е и практиката на ВКС по чл.290 ГПК, изразена в посочените в частната жалба съдебни решения.
В представеното изложение поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса може ли страна в съдебно производство, в което е участвала, да предяви иск за прогласяване недопустимост на съдебен акт и за неговото обезсилване, при все че тази недопустимост е констатирана изрично от съда в хода на самото производство, както и по въпроса кой има правен интерес да поиска обезсилване на едно недопустимо съдебно решение-само надлежна страна, участник в производството или само трето лице, чиито права са засегнати от така постановеното съдебно решение.
Ответниците по частна жалба М. А. Е. и Ф. Х. Е. не изразяват становище.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
Е. Адем О., И. Е. Адем, Ш. Е. Адем и А. Е. М. са предавили срещу М. А. Е. и Ф. Х. Е. иск за установяване недопустимостта на постановеното от Айтоския районен съд решение по гр.д.№79/2007г. в частта, с която е прието за установено, че ответниците в производството са собственици на процесния недвижим имот-дворно място с площ от 540кв.м., представляващо ПИ №92 в кв.ХІV по плана на [населено място], за обезсилване на същото, както и за допускане на имота до делба при посочените в исковата молба квоти.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което производството по гр.д.№861/2014г. по описа на Айтоския районен съд е прекратено поради недопустимост на предявения иск в частта по иска за установяване недопустимостта и обезсилване на решението, постановено по гр.д.№79/2007г.
Прието е, че влязлото в сила недопустимо решение се ползва със сила на присадено нещо и неговите последици следва да бъдат зачетени за разлика от нищожността, на която заинтересованата страна може да се позове и с възражение, като недопустимото съдебно решение обвързва страните, освен ако не бъде отменено по някой от извънредните способи. Прието е, че посредством искането за обезсилване на влязлото в сила съдебно решение се цели заобикаляне на силата на присъдено нещо, което според въззивния съд е недопустимо.
Основното съображение на въззивния съд за недопустимост на производството следователно е обстоятелството, че проверката за допустимостта на съдебно решение се извършва само по реда на инстанционния съдебен контрол до момента на влизането му в сила, като процесуалния закон не допуска възможността този въпрос да бъде поставян на разглеждане повторно след влизане на решението в сила.
Не може да бъде споделена поддържаната от жалбоподателите теза, че поставените от тях въпроси за възможността преценката за допустимостта на едно съдебно решение да бъде извършвана след влизането му в сила чрез предявяването на самостоятелен иск, са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. В посочените в изложението решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, подобни въпроси не са били поставяни на разглеждане. Контролът за допустимостта на обжалваните пред ВКС въззивни решения е бил извършван от тричленните състави на ВКС по реда на инстанционния контрол, вкл. при извършването на преценка дали е налице произнасяне по предявения иск.
Следва да се отбележи, че по така поставените въпроси съдебната практика е трайна и непротиворечива-допустимо е предявяване на самостоятелен иск след влизане на едно съдебно решение в сила само при наличие на твърдения, че същото е нищожно, съгласно изричната разпоредба на чл.270, ал.2 ГПК. Разпоредбата на чл.269 ГПК в частта, касаеща възможността за осъществяване на контрол за допустимостта на решенията, е ясна и не се нуждае от тълкуване-контролът се осъществява само до момента на влизане на решението в сила-съгласно чл.269 ГПК съдът разполага с правомощието да се произнесе служеблно по валидността на решението, но по неговата допустимост-само в обжалваната част.
И тъй като жалбоподателите не обосновават наличие на противоречиво разрешаване на поставените въпроси в поддържания в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК смисъл, касационно обжалване не следва да бъде допускано.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №156, постановено на 19.01.2015г. по ч.гр.д.№56/2015г. по описа на Бургаския окръжен съд по подадената от Е. А. О., И. Е. Адем, Ш. Е. А. и А. Е. М. частна жалба вх.№1739/29.01.2015г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: