О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
Гр. София, 19.03. 2020 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 11.03.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
Ч. т. д. № 214/2020 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М. – синдици на КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА АД /н/, срещу протоколно определение от 01.10.2019 год. по в.т.д.№ 2428/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 13-ти състав, с което производството е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д.№ 1565/2017 г. по описа на Софийския градски съд, VІ-8 състав, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК.
В частната жалба се съдържат доводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че спорът за приложението на чл.229 ал.1 т.4 ГПК вече е бил разрешен – с определение № 141 от 16.01.2018 г. по ч.гр.д.№ 6525/2017 г на САС, ГО, 8 състав е отменено определение за спиране на производството по т.д.№ 1565/2015 г. по описа на СГС, ТО, VІ-8 състав, до приключване на това по т.д.№ 4241/2015 г. на СГС, ТО, VІ-1 състав, а в мотивите на въззивното определение е посочено, че не е налице връзка на преюдициалност между двете дела. По подробно изложени съображения се моли обжалваният акт да бъде отменен и делото да се върне на САС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Против частната жалба е постъпил в срока по чл.276 ал.1 ГПК писмен отговор от НАФТЕКС ПЕТРОЛ ЕООД /н/, чрез процесуален пълномощник, със становище за неоснователност на жалбата. Останалите ответници по частната жалба не изразяват становище по нея.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт. С оглед горното, жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се преценява като неоснователна.
Спряното производство по в.т.д.№ 2428/18 г. по описа на САС е с предмет – решение № 1681/28.08.2017 г. по т.д.№ 4241/2017 г. на СГС в частта, с което са уважени предявените в условията на евентуалност искове по чл.59 ал.3 З. за обявяване относителната недействителност на прихващания, извършени от НАФТЕКС ПЕТРОЛ АД /н/. Решението на СГС в частта, с която са отхвърлени главните искове с правно основание чл.3 ал.3 вр. ал.2 З. за прогласяване нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД /н/ на същите прихващания, не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Предявените искове в производството по т.д.№ 1565/2017 г. по описа на СГС са с правно основание чл.26 ал.2 пр.3 ЗЗД вр. чл.59 ал.2 З. за прогласяване нищожността на процесните прихващания, поради липса на форма, евентуално съединени с искове по чл.59 ал.5 З. за обявяване на недействителността им /удостоверение изх.№ 34857/19.09.2019 год. на СГС, ТО, VІ-8 състав/.
Според настоящия съдебен състав, основанията за нищожност и за обявяване на относителна недействителност на едни и същи сделки не могат да се кумулират. Предявени в едно производство, същите се съединяват в условията на евентуалност, а когато са предявени в различни производства, искът за прогласяване на нищожността има преюдициален характер с оглед правилото, че относително недействителни, вкл. по смисъла на чл.59 ал.3 З., могат да са само действителните сделки.
Следователно, при формиране на конкретния извод за наличие на предпоставките на чл.229 ал.1 т.4 ГПК съставът на въззивния съд не е нарушил закона, нито се е отклонил от разясненията в ТР № 1/09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС относно приложението на процесуалната норма. Необвързващо както въззивния, така и касационния съд е определението на САС по ч.гр.д.№ 6525/2017 г., от което в частната жалба се черпят аргументи. Следва обаче да се отбележи, че то по никакъв начин не противоречи на сега обжалваното определение, напротив, в него изрично е посочено, че спорът по заявената в производството по т.д.№ 1565/2017 г. изначална абсолютна нищожност на изявленията за прихващане по чл.59 ал.2 З. всъщност се явява преюдициален за останалите искове с предмет – относителната им недействителност, тъй като със сила на пресъдено нещо ще се реши спорът за валидността им, само при наличието на която може да се преценява относителната им недействителност в съответните хипотези на чл.59 З..
Предвид изложеното, обжалваното определение се преценява като правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 01.10.2019 год. по в.т.д.№ 2428/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 13-ти състав, постановено на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: