2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София, 07.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 1387 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Л. П. и Е. Т. П. срещу определение № 52 от 20.01.2016 г. по гр. д. № 29 по описа за 2016 г. на Варненския апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 3856 от 10.11.2015 г. по гр.д. № 3645 по описа за 2012 г. на Варненския окръжен съд, Г.О., шести състав, за оставяне без уважение искането на жалбоподателите за изменение на определението, с което претендираните от тях разноски за адвокатско възнаграждение са намалени от 15 000 лв. на 2 983,88 лв.
Частните жалбоподатели твърдят, че определението е неправилно, поради което молят настоящата инстанция да го допусне до касационно обжалване по поставените от тях въпроси, след което да го отмени и да им присъди адвокатското възнаграждение в пълния размер.
Ответникът по жалбата Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното:
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е завела на 21.12.2012 г. срещу касаторите иск по чл.7 от ЗОПДИППД/отм./ за обявяване за недействителна спрямо държавата покупко-продажба на недвижим имот, придобит от престъпната дейност на А. А.. Евентуален иск за отнемане на получената продажна цена с твърдение, че възлиза на 817 635 лв., е бил предявен срещу продавача, а не срещу касаторите. Единственото процесуално действие, извършено от пълномощника на жалбоподателите, е подаване на отговор на исковата молба на 15.02.2013 г., като в представеното пълномощно не е посочено адвокатско възнаграждение. Преди провеждане на редовно първо публично заседание по делото, с молба от 24.02.2015 г. комисията се е отказала от предявения срещу жалбоподателите иск. След като е узнал за отказа, пълномощникът на жалбоподателите е поискал присъждане на 15 000 лв. адвокатско възнаграждение, представяйки тогава договори от 21.01.2013 г. с уговорено възнаграждение по 7 500 лв. за всеки един от упълномощителите. Варненският окръжен съд е прекратил производството по отношение на жалбоподателите и е намалил размера на дължимото им адвокатско възнаграждение на 2 983,88 лв. В определението, с което е отказал да увеличи присъдените разноски, първоинстанционният съд е посочил, че цената на иска срещу касаторите според данъчната оценка на имота е 126 694,20 лв.. Изтъкнал е, че за разлика от случая на другия ответник А. А., защитата на жалбоподателите не се отличава със значителна правна и фактическа сложност, тъй като се състои само в отричане на знанието, че имуществото е придобито от престъпна дейност и отговорът на иска е подаден преди увеличението на адвокатските възнаграждения с изменението на Наредба №1 от 28.03.2014 г. В обжалваното определение Варненският апелативен съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд, но е добавил и свои собствени съображения. Уточнил е, че въпреки допуснатата техническа грешка, цената на иска действително е данъчната оценка, посочена в нотариалния акт от 2011 г., която е актуална към момента на завеждане на делото. Посочил е, че хонорарът е прекомерен, тъй като отказът от иска е направен на етап от процеса, който предполага само писмен отговор.
За да обосноват допускане на касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд, касаторите са повдигнали следните въпроси:
1. Задължен ли е въззивният съд да изготви собствени мотиви в съдебния акт и може ли да препрати изцяло към мотивите на първоинстанционния съд, когато те са непълни, неясни и съдържат различни изводи, без да обсъди възраженията и доводите на жалбоподателите?
2. Коя е цената на иска при искове за собственост и други вещни права върху недвижим имот, ако няма представени доказателства за актуалната данъчна оценка, ищецът е посочил пазарна цена на вещното право, а ответникът е повдигнал въпроса за цената на иска в срока по чл.70, ал.1 от ГПК и съдът е приел вече посочената от ищеца цена?
3. Ако вече е определена цената на иска, може ли впоследствие тя да бъде променена едностранно от съда?
4. Ако цената на иска е данъчната оценка, кой е релевантният момент за определяне на данъчната оценка при искове за собственост и други вещни права върху недвижим имот-актуалната данъчна оценка към момента на предявяване на иска, или данъчна оценка, актуална към предходен момент?
Касаторите смятат, че дадените от въззивния съд разрешения на тези въпроси противоречат на цитираната от тях практика на ВКС.
Върховният касационен съд констатира, че в обжалваното определение въззивният съд не се е задоволил да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, а е изложил и свои собствени съображения по всички доводи на касаторите. Ето защо по първия въпрос обжалваното определение съответства на практиката на ВКС, поради което по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
Другите въпроси на касатора не отговарят на установените по делото факти и процесуални действия на съда и страните. На първо място предявеният срещу касаторите иск не е за собственост или за други вещни права върху недвижим имот, а за недействителност на договор. На второ място цената на иска срещу жалбоподателите никога не е определяна на 817 635 лв. от ищеца или от съда. Такава е била посочената цена на иска за отнемане на получената продажна цена, който е бил предявен срещу продавача, а не срещу жалбоподателите. На трето място цената на иска в размер на данъчната оценка на продадения недвижим имот е посочена от първоинстанционния съд преди да бъде проведено редовно първо съдебно заседание. В този случай съобразно чл.70, ал.1, изречение последно от ГПК съдът има правомощието да определи цената на иска по данъчната оценка, посочена в нотариалния акт, след като липсва друга представена по делото данъчна оценка. Следователно отговорите на втория, третия и четвъртия въпрос на касаторите не са относими към спора и не могат да доведат до промяна в присъдените разноски, тъй като съдът не е приел твърдяната от касаторите висока цена на иска, не я е изменил самоволно, а я е определил въз основа на представените по делото доказателства.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 52 от 20.01.2016 г. по гр. д. № 29 по описа за 2016 г. на Варненския апелативен съд, Гражданско отделение
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: