Определение №141 от 9.2.2016 по ч.пр. дело №1273/1273 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 141

гр. София 09.02.2016 г..

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5435/2015 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. В. Г., в качеството му на пълномощник на С. Й. Д., против решение № 245/ 29.05.2015 г., постановено по в. гр. д. № 494/2014 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено решение № 213/24.03.2014 г. по гр.д. № 2543/2013г. по описа на Районен съд- Хасково в обжалваните части.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизовдствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове – упражняването на родителските права върху детето В. С. Б. да бъде предоставено на нея, да се определи местоживеене на детето на нейния адрес, както и да бъде определен режим на лични отношения с бащата. Алтернативно се иска изменение на определения режим на лични отношения на детето с майката.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и бланкетно т.3 ГПК по следните материалноправни и процесуално правни въпроси: 1/ В исковото производство с правно основание чл. 127, ал. 2 СК служебно задължение ли е на съда да изследва всички факти, които са от значение за издаване н искания охранителен акт.Твърди се,че въпросът е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 64/20.02.2012 г. по гр.д. 1398/2011г. по описа на ВКС, ГК, IVг.о.; 2/ Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си като коментира всички събрани доказателства по делото, като се твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 24/28.01.2010г. по гр.д. №4744/2008г. по описа на ВКС, ГК, I г.о.; 3/ Какво е приложението на чл. 272 ГПК, когато няма съвпадения на фактическите и правни констатации, а само в крайния резултат от решаващата дейност, като се позовава на противоречие с решение № 120/04.04.2013г. по гр,д, № 964/2012г. по описа на ВКС, ГК, IVг.о, решение № 114/15.05.2010г. на ВКС по гр.д. 4232/2008г. по описа на ВКС, ГК, IVг.о.; 4/ При настъпили нови обстоятелства пред въззивния съд, а именно завръщането и трайното установяване на майката в Република България и несъобразеното обстоятелство при определянето на режим на лични контакти с детето, би ли довело до неоснователност на един бъдещ иск по чл. 59, ал. 9 СК за изменение на режим на лични контакти с детето.Сочи основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК; 5/ Какво е правното значение на ограничаването от страна на единия родител на контактите на другия родител с детето при определяне мерките относно упражняване на родителските права и ограничаване на заместваното му съгласие за пътуване на детето извън пределите на Република България, регламентирано с влязъл в сила акт на съда.Твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с възприетото в ППВС № 1/1974г., раздел V, решение № 64/20.02.2012г. по гр.д. 1398/2011г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 39/10.02.2014г. по гр.д. 4927/2013г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о.; 6/ Кои са критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права върху малолетни деца, с оглед цялостната защита на интереса на децата, както и от значение ли е заминаването на родител извън пределите на Република България.Твърди , че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 9/11.03.2015г. по гр.д. 3642/2014г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 837/24.06.2011г. по гр.д. № 376/2011г. по описа на ВКС, III г.о.; 7/ Какви са критериите, от които следва да се ръководи съдът при определяне на режима за лични отношения между родителя, който не упражнява родителски права и детето, както и обвързан ли е съдът от конкретните предложения на родителите.Твърди, че въпросът е разрешен в противоречие със задължителната практика, обективирана в ППВС № 1/1974, решение № 291/09.10.2012г. по гр.д 115/2012г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 217/27.05.2015 г. по гр.д. 6851/2014г. на ВКС, ГК, IVг.о. и решение № 525/29.06.2010г. по гр.д. № 1325/2009г. по описа на ВКС.
Ответната страна – на С. Б. ,чрез пълномощника си адв. В. З. , е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК ,в който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба по подробно развити съображения. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от С. Й. Д. срещу С. Ц. Б. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за определяне местоживеене на детето им В. С. Б. при нея, за предоставяне упражняването на родителските права над него с определен режим на лични контакти с другия родител и присъждане на месечна издръжка за детето в размер на 80,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законови обстоятелства за нейното изменение или прекратяване. Едновременно с това е уважен насрещният иск по чл. 127 ал. 2 СК, предявен от бащата С. Ц. Б., като местоживеенето на детето е определено при бащата, на същия е предоставено упражняването на родителските права върху сина на страните и е определен режим на лични отношения на майката с детето, както следва: майката С. Й. Д. има право да вижда и да взема при себе си детето В. С. Б. 45 дни през лятната му ваканция, когато бащата не ползва платения си годишен отпуск, 10 дни през зимната /Коледната/ му ваканция за всяка четна календарна година и 5 дни през пролетната /Великденската/ му ваканция за всяка нечетна календарна година, като при осъществяването на този режим майката следва да взема детето и съответно да го връща в местоживеенето му – [населено място] бани, обл. Х.. Освен това, майката е осъдена да заплаща на детето, чрез С. Ц. Б. като баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 120 лв., считано от 05.11.2013 г. до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като искът в останалата част до пълния предявен размер от 200 лева е отхвърлен. В тази част първоинстанционното решение е обжалвано от майката С. Й. Д. и е било предмет на въззивно разглеждане.
За да се произнесе въззивният съд е приел, че заявлението на майката Д., че е решила да се установи в Република България не представлява недопустимо и несвоевременно изменение на иска. Взел е предвид, че в отговор на насрещния иск на бащата С. Ц. Б. да му бъде предоставено упражняването на родителските права върху детето В., майката е оспорила претенцията и е възразила срещу предложения режим на свиждане с детето, като е поискала разширен. Въззивният съд е приел, че първата инстанция е събрала всички относими към спора доказателства и въз основа на тях е достигнала до правилни и законосъобразни изводи и във връзка с това е препратил към мотивите й на основание чл. 272 ГПК. Посочил е, че събраните пред въззивна инстанция доказателства не водят до изводи, различни от тези, до които е достигнал районният съд. Взел е предвид, че се установява невъзможност родителите – страни по спора, да си сътрудничат и да осигурят емоционален и физически комфорт на детето, но затова са отговорни и двамата, а причините не се коренят единствено в поведението на бащата Б.. Тази преценка е направена при съобразяване на показанията на свидетеля Х. Х., изслушан пред въззивна инстанция. Във връзка с изслушаното заключение по приетата СПЕ е направен извод, че споровете между страните влияят негативно върху психиката на детето. Съдът се е позовал на експертното мнение и е приел, че живеейки при баща си детето се намира в позната, спокойна и сигурна среда и не би било в негов интерес да се разкъсат привичните връзки и да бъде нарушено ежедневието му. Приел е, че бащата има опит, проявява разбиране и готовност да реагира на различни ситуации в живота на детето. Изложил е подробни мотиви относно поведението на майката от раждането на детето до настоящия момент и е достигнал до извод за проявена непоследователност от нейна страна.Направил е обратен извод по отношение поведението на бащата. Взел е предвид, че социално-битовите условия при двамата родители са сравними. При тези съображения въззивният съд е приел, че бащата С. Б. ще защити интересите на детето в по-голяма степен и на него следва да бъдат възложени родителските права.Уважавайки иска на бащата за предоставяне на родителските права е уважил и функционално свързан с него иск за определяне на местоживеенето на детето при него. Личните отношения между детето и родителя представляват последица на постановеното решение, като съдът е приел, че определеният режим от първоинстанционния съд за лични отношения с майката е адекватен,тъй като е съобразен със свободното време на детето; възможността на майката за контакти; отчетени са правата на бащата ,поради което не е необходимо разширяването му.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулираните правни въпроси в т.1, 2, 3, 5, 6, при преценка на съображенията, съдържащи се в подаденото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се отнасят до решението в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иска с правно основание чл. 127, ал. 2 СК. Същите обаче не могат да обусловят допускане на касационно обжалване. Въпросът, поставен в т. 1, е насочен към оплакването на касатора, че при постановяване на обжалваното решение не са взети предвид всички относими обстоятелства и съдът не е проявил в достатъчна степен служебното си задължение да ги установи и изследва, главно акцентирайки върху изслушаната съдебно-психологическа експертиза. Формирането на вътрешното убеждение на съда и преценката на събраните доказателства е въпрос по същество на спора, следователно така зададен въпросът се отнася към наведените касационни оплаквания и не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка. Въпросите, съдържащи се в т. 2, 3 и 5 не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. При постановяване на крайния си акт решаващият съд е обсъдил обосновано събраните доказателства във връзка с твърденията на страните. Макар да е препратил към мотивите на първата инстанция е направил и собствени изводи на базата на събраните пред въззивната инстанция доказателства. При определяне на родителските права е взел предвид всички установени от съдебната практика критерии, съобразени с висшия интерес на детето ,а поставените от касатора въпроси/т.6/ изразяват несъгласие с решаващите изводи на съда. Следователно формулираните въпроси, касаещи решението в частта по иска с правно основание чл. 127, ал. 2 СК не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази част.
Въпросите, формулирани в т. 4 и 7 са относими към решението в частта, с която въззивният съд е определил режима на лични отношение на детето с родителя, комуто не са предоставени за упражняване родителските права. Въпросът, съдържащ се в т. 4 е абстрактно формулиран и не е обусловил решаващата воля на съда, обективирана в обжалваното решение, поради което не отговаря на изискванията за общо основание за допускане на касационно обжалване.
Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения в т. 7 въпрос,който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на съда, доколкото въззивният съд не е съобразил интереса на детето да общува пълноценно и с двамата си родители при установена фактическа възможност и желание.
Касаторът следва да внесе дължимата се държавна такса за касационно производство в размер на 50, 00 лв./петдесет лева /
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 245/29.05.2015г., постановено по в. гр. д. № 494/2014г. на Окръжен съд-Хасково в частта, с която е потвърдено решение № 213/24.03.2014г., постановено по гр.д. № 2543/2013г. по описа на РС-Хасково, с което е определен режимът на лични отношения на майката С. Й. Д. с детето В. С. Б..
УКАЗВА на С. Й. Д. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лева /петдесет лева/ в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 245 / 29.05.2015г., постановено по в.гр. д. № 494/2014г. на Окръжен съд-Хасково в останалата част.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top