О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София 10.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 2 февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1760/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. Т. от гр. С., подадена от пълномощника й адв. Т, срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд, № 175 от 17.07.2009г. по в.гр.д. № 165/2009г. с което е отхвърлен предявеният от А. Т. срещу М. на о. иск за признаване за установено, че между страните по делото е сключен предварителен договор на 19.12.1996г. за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент в гр. С., и за обявяване за окончателен на предварителния договор, и е оставено в сила решение № 42 от 04.03.2009г. по гр.д. № 353/2008г. на Смолянския районен съд в частта, с която е оставен без разглеждане искът за установяване, че е налице договор за покупко-продажба от 19.12.1996г. на същия апартамент, и е отхвърлен предявеният от А. Т. иск за установяване, че е собственик на същия недвижим имот. Оставено е в сила решението и в частта, с която исковете са оставени без разглеждане по отношение на И. а. „Социални дейности на М. на отбраната”.
Ответниците по касация М. на о. и И. а. „Социални дейности на М. на отбраната” не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли главния иск на А. Т. за признаване за установено, че е собственик на апартамент в гр. С., въззивният съд е приел, че между ищцата и М. на отбрана не е бил подписан договор за продажба на жилището, поради което ищцата не се легитимира като собственик на имота. Приел е за установено от фактическа страна, че е започнала процедурата по изготвяне на договор за покупко-продажба, като е издаден административен акт – заповед от 29.10.1996г. на под. 18820 Пловдив, с който А. Т. е била определена за купувач на имота. След няколкократно давана възможност на ищцата да внесе продажната цена, на 19.12.1996г. А. Т. е внесла в ДСК определената за жилището цена в размер на 109 838,00 неденоминирани лева. Договор за покупко-продажба обаче не е бил сключен, а през 2001г. е издадена заповед на И. а. „УЧДС на МО” за прекратяване на наемния договор за апартамента. Поради липса на договор за покупко-продажба, изготвен в писмена форма и подписан от двете страни, ищцата не е станала собственик на процесния имот. Относно иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдът е приел, че за да е налице предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съгласно посочената разпоредба той трябва да е сключен в писмена форма и да съдържа уговорки за съществени условия на окончателния договор. Ако договорът не е сключен в писмена форма той е нищожен и страните не могат да черпят права от такъв договор.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът А. Т. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, тъй като досега не е разглеждан подобен казус и няма съдебна практика по аналогични дела. Излага съображения, че неточното прилагане на закона лишава страната от право на защита на правата и законните й интереси. За жалбоподателката няма друг способ за защита на правния интерес освен предявяването на установителен иск, с който да се установи и признае наличието на договор за покупко-продажба на апартамента, който е бил определен и предоставен за покупка от МО.
Върховният касационен съд намира, че не е налице посоченият от касатора критерий за селекция на касационните жалби. В касационната жалба и молбата–изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от това, по изложените в молбата от 25.09.2009г. доводи за наличието на твърдяното право на собственост, следва да се отбележи, че въззивното решение е постановено при точно прилагане на закона.становителният иск за собственост е отхвърлен от първоинстанционния съд и решението е потвърдено от въззивния съд в тази част с мотиви, че между А на о. не е бил сключен договор в писмена форма, съгласно изискванията на чл. 18 ЗС, по реда на действалата към този момент Наредба за държавните имоти /обн. ДВ бр. 79/75г., отм. ДВ бр. 82/96г./. За преминаване на правото на собственост не е достатъчно да е осъществен част от сложния фактически състав по посочената Наредба. Необходимо е същият да е осъществен изцяло с подписване на крайния акт, който прехвърля правото на собственост. Въпросът не се решава противоречиво от съдилищата, разглеждането му не би допринесло за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед промени в законодателството или обществените условия. Приложимите в случая законови разпоредби не са непълни, неясни или противоречиви, поради което не е налице критерият по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд, № 175 от 17.07.2009г. по в.гр.д. № 165/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: