О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София, 17.02.2009 год.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
Председател: Таня Митова
Членове: Емил Томов
Иванка Ангелова
като изслуша докладвано от съдията Ангелова гр.д. № 4360 от 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Н. К. от гр. С. срещу въззивно решение на Софийски окръжен съд, постановено на 01.07.2008г. по гр.д. № 218/2008г. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи произнасяне по съществени материалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК.
Ответниците по жалбата Н. Г. Г., К. Н. К. и А. П. К. не заявяват становище. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 от ГПК, но не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване по следните съображения:
С обжалваното решение е оставено в сила решението на първоин- станционния съд, в частта, с която съдът е признал за установено на основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм./ по отношение на М. Н. К., К. Н. К. и А. П. К. , че наследникът на И. П. Г. – Н. Г. Г. е собственик на 1/2 идеална част от ливада, съставляваща част от имот пл. №4 в кв.2 по плана на вилна зона „Рибарника”, за която е отреден парцел **** в кв.2 по плана на вилната зона. За да остави в сила първоинстанционния акт, която част от решение е предмет на касационната жалба, въззивният съд е приел, че ответниците по делото не упражняват фактическа власт върху процесния имот, което да обуслови интерес от предявяване на ревандикационен иск, а не от установителния иск по чл.97,ал.1 от ГПК/отм./, с който е сезиран. За да намери за основателен предявения от ищеца Н. Г. Г. установителен иск за 1/2 идеална част от процесния имот, въззивният съд е приел, че постановеното в негова полза Решение на ПК-Етрополе, с което е възстановено правото на собственост върху имота на наследниците на И. П. Г. в стари реални граници, придружено със скица, е породило конститутивно действие и по силата на чл.14,ал.1 от ЗСПЗЗ удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт.становено е от данните по делото, че процесният имот е владян необезпокоявано от насле- додателя на ищеца до образуване на стопанството и е бил записан на негово име в разписния лист към кадастралния план от 1973г., след което през 1978г.е сключен договорът за покупко-продажба чрез ОбНС от Предприятие за мляко и месо, гр. Е., легитимиращ ответниците като купувачи. Тъй като последните не противопоставят свои права върху имота, които да са възникнали през периода преди обобществяването, в тяхна тежест е доказването, че на са били налице предпоставките за възстановяване собствеността върху имота в полза на ищеца, което не е направено.
По поддържаното от касатора основание за допустимост на касационното обжалване, следва да се има предвид, че по реда на чл.290 от ГПК подлежат съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК само онези въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /тълкувателни решения и постановления по определени въпроси/. Формулираните от касатора въпроси в изложението, представено по реда на чл.284,ал.3,т.1 от ГПК, са досежно допустимостта на установителния иск, съответно на решението, и за правното естество и доказателственото значение на решението на Поземлената комисия при спор за собственост и в този смисъл представляват съществени материалноправен и процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1 от ГПК.
По първия въпрос е представено решение №1019 от 10.05.1996г. по гр.д. № 519/95г., ІV ГО на ВС, според което в случаите когато ищецът може да предяви осъдителен иск, недопустимо е предявяването на установителен, което е обвързано с наличието на правния интерес като абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно до приключване на устните състезания. Разглежданото решение обаче е постановено при различна от настоящия казус фактическа обстановка, доколкото в първия случай не е имало спор, че ответниците са във владение на имота, каквото въззивният съд в случая е отрекъл и е изложил мотиви по възражението за допустимост. Ето защо не може да се сподели довода за противоречие с практиката на ВКС по поставения въпрос.
По отношение доказателственото значение на решението на Поземлената комисия при спор за собственост са представени Решение № 1* от 07.10.2004г. на ВКС по гр.д. №1340/2003г., ІV ГО и Решение № 1* от 14.07.2004г. на ВКС по гр.д. № 593/2003г., ІV ГО, според които в състезателното исково производство при спор за собственост на земеделска земя актът на общинската поземлена комисия сам по себе си не може да легитимира собственика. Необходимо е претендентът да докаже и начина, по който е придобил имота до внасянето му в ТКЗС. От мотивите на приложените касационни решения е видно, че предметът на спора е бил на кого от спорещите и по-конкретно на наследодателя на коя от страните е принадлежало правото на собственост върху земеделския имот до внасянето му в ТКЗС. В настоящия случай обаче ответниците не противопоставят свои права върху имота до обобществяването му и за да отрекат реституционния ефект на решението на ПК могат да противопоставят само възражения по предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, например промяна в строителния режим на имота по смисъла на чл.10,ал.7 от реституционния закон, каквито не са въведени. В случая, въпреки оспорването правото на собственост на наследодателя на ищеца от страна на ответниците, не е налице спор за собственост по смисъла на представените касационни решения, тъй като между страните няма противопоставяне на собственически права към релевантния за възстановяването на собствеността момент – включването на имота в ТКЗС. Налице е различие във фактите и търсената защита по делата, предмет на представените касационни решения и разглежданото въззивно решение, и в този смисъл не се установява противоречие с практика на ВКС.
Доколкото съдът е обвързан от сочените в изложението основания за допускане на касационното обжалване, а в случая не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение, постановено на 01.07.2008г. по гр.д. № 218/2007г. по описа на Софийски окръжен съд по касационната жалба на М. Н. К. от гр. С..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.